„Избягвайте изкуствените подсладители. Откакто американците пият light напитки, стават все по-дебели. В сутрешната закуска трябва да енергизираме тялото и няма нищо лошо от малко захар и мед, въпрос на доза е. Не трябва да приемаме повече от 20 грама захар дневно“, каза специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова.
„Научни изследвания показват, че изкуствените подсладители не са добро нещо за овладяване на метаболитния синдром, защото от устната кухина се усеща сладост, рецепторите подават на мозъчните центрове, че в кръвообращението ще постъпи сладка субстанция“, допълни тя, предаде bTV.
Следва това в организма се излива инсулин, който обаче не е предназначен да се справи с подсладителите и има неблагоприятни ефекти.
„Първата е да направи хипогликемия и човекът, приел изкуственият подсладител, да иска да хапне нещо наистина сладко, втората роля повишава апетита до вълчи. Третата роля е да насочва всичко, което циркулира в кръвообращението към периферните клетки и да го превръща в мазнини. Това изтощава инсуларния апарат, който има капацитет да поддържа нивата на кръвната захар в норма за цял живот, т.нар. инсулинова резистентност“, обясни проф. Байкова.
Тя съветва да пием кафето си с мед, тъй като той е с подобен състав на захарозата, но има и 400 биологично активни вещества. Ако заместим бялата захар с кафява е малко по-добре, защото е нерафинирана и има фибри, но почти няма разлика, допълни тя.
По думите ѝ трябва да внимаваме със скритите захари в протеиновите барчета, като по-добре да си ги правим вкъщи, за да сме сигурни какво точно съдържат.
Как да се храним през есента?
„Ще ядем сезонни зеленчуци, кореноплодни – ряпа, цвекло, целина, моркови и много други. Ние много обичаме кисело зеле и сокът е богат на пробиотични култури и е много полезен за имунната система. Но да пробваме с по-малко сол, защото тя е рисков фактор за развитие на хипертония и мозъчни проблеми. Нашата препоръка за солта е 5 грама на ден“, посочи специалистът по хранене и диететика.
Съветът на Световната здравна организация е да консумираме повече натурални храни и по-малко промишлено произведени.
Според проф. Донка Байкова суперхраните трябва да са съобразени с региона, в който живеем.
„Има си азиатски ресторанти ,в които се сервира тофу. Да, ние ще пробваме, но имаме българско саламурено сирене, имаме мляко, извара. Киноата и просото са много близки по състав. То е биологично чист продукт и не изисква препарати. Чията е полезна, но често при хора със стомашно-чревни промени, попива като гъба течностите в стомаха и прави гастритни и колитни възпалителни промени. Затова я киснем и слагаме не повече от една лъжичка“, съветва специалистът.
По думите ѝ лютеницата е българска суперхрана, стига да не съдържа захар и други добавки.
