"Ако има редовно правителство, бюджетът ще се гледа февруари, март, а ако се разпадне НС, вероятно ще се гласува в този порядък с допълнителни програми и конкретните политики с тематично мнозинство ще бъдат пришити към проекта на бюджет на министъра на финансите."
Това прогнозира пред БНР главният икономист на Института по пазарна икономика Лъчезар Богданов. Проектът на бюджет на страната трябва да бъде внесен до 31 октомври т. г. в НС.
"Последните години нямаме ясно изразено политическо мнозинство. В предишни години каквото излезе от Министерството на финансите се превръщаше в Закон за бюджета, а в последните 3 години НС пренаписва бюджета. Струва ми се в момента е същият сценарий. Идеята е, че нищо важно не може да реши министърът на финансите. Ще направят нещо като базов бюджет, ще предложат мерки да доведат дефицита до 3 %, но без никакви данъчни промени. Интересното ще бъде, след като видим този базов бюджет", коментира Богданов.
Според него предложението на финансовия министър -проекта за бюджет, е цялостната рамка , "за да видим какво се случва с икономиката, с доходите, с инвестициите и накъде вървят трендовете в приходи и разходи, и дали се отварят дефицити, дали има нужда от мерки и оттам нататък се очаква политически сговор".
Богданов смята, че няма дебати по икономически политики в предизборната кампания:
"Като цяло ми се струва, че икономиката не е в центъра на тази изборна кампания. Инвестициите в България, местните, и чуждите, от доста години са на ниски нива. България е на дъното и една от трите страни с най-ниски инвестиции. Причината е политическа несигурност, която забавя и отлага публичните инвестиции. От друга страна с ПВУ, там има специфика, оказа се че българската администрация на високо политическо ниво и част от частния сектор не могат да работят в режим, за да защитават цялостна програма и навързани проекти, говорим за сложни инвестиционни проекти, обвързани с реформи. Всичко това се оказа трудно за нашата среда."
Икономистът коментира и получаването на пари по ПВУ, "това, което се вижда е, че ще има е пълен отказ от поемане на отговорност".
"Плащанията са свързани с мерки и реформи и държавите променят регулаторна рамка и бизнес средата, и недостатъци от образование, инфраструктура, данъчни системи и едновременно се движат инвестиционни проекти. При нас и в двата случая имаме изоставяне. Всеки път като се смени изпълнителната власт, се спира работата по дадена програма и се заменят проекти. Това отнема време и нито се харчат пари, нито се правят реформи", алармира специалистът.
По думите му може да се поиска нов конвергентен доклад за еврозоната, но за това има две условия.
