Нещото, което повечето българи никога не прощават, това е чуждият успех. Примери колкото искате. Една случка се разиграва тези дни, която на пръв поглед изглежда дори симпатична, но зад нея прозира нещо друго, нещо, което не е съвсем ОК, но мнозина ще подминат с аргумента, че има много по-важни неща. Така е, но и не съвсем.
Проф. Николай Овчаров хвърли нова бомба онзи ден с новината, че е открил „град на хобитите“ в района на Перперикон. Малките хора живеели там, според него, през XIII век. Медиите моментално „захапаха“ сензацията и тя плъзна през изнурената от горещото лято българска земя… Всеки момент очакваме да видим къщичката, в която е израсъл самият Билбо… Както се казва, каквото и да се разкрие някъде по света и у нас, веднага малко след това става ясно, че първо се е случило на Перперикон.
Та съобщението за "град на хобитите" измести в един момент новините за откритите от екипа на проф. Людмил Вагалински древни статуи и мозайки в Хераклея Синтика на по-заден план. Дали това е тактически ход? Че какво друго да е.
Разбира се проф. Овчаров ще отрече подобно нещо с аргумента, че го интересува единствено науката и научните открития, но всички сме наясно с процесите на "соцсъревнование", които още съществуват на немалко месата, в науката също.
Стотици българи и чужди туристи се стичат да видят уникалните статуи от Хераклея Синтика...
Проф. Овчаров е известен, много предавания и филми за него са го направили популярно име сред широка аудитория. Обикновено съобщенията му не будят съмнение. Веднъж, защото обществото се доверява на името и титлите му. Втори път, защото сензациите, които „изстрелва“ в публичното пространство звучат като патриотична реклама на България.
Овчаров владее до съвършенство техниките на комуникация и създаването на новини. Медиите от своя страна вече са приели присъствието му като нещо в реда на нещата, а някои дори като последна инстонция.
И ето ви нова разгадана световна загадка от Овчаров: Хобитите, онези малки симпатични хорица от книгите на Толкин и филма „Властелинът на пръстените“ са живяли по нашите земи! Завиждайте археолози от цялата планета! България отново е с няколко гърди пред всички.
Пророчески се оказаха думите на Манол Глишев, който на 19 март 2023 г. написа във Фрог нюз: „На път към езерото Титикака (този язовир Студен кладенец на Новия свят) Овчаров (проф. Николай Овчаров – б.р.) вече е установил, че в светилището Пума-Пумке на южноамериканската култура Тиуака последните лъчи на слънцето минават през конкретен портал и това страшно му напомня пещерата Утробата у нас. Повелителят на Перперикон е поразен: той вече вижда Андите като едни втори Родопи. Впрочем, ако правилно си спомням този момент от детския роман „Хобитът“, последните лъчи на слънцето на Дуриновден осветяват и тайния вход към планинското царство на джуджетата. Дали това прави джуджетата – инки или траките – джуджета?“
Глишев споделя свое съмнение, но и той не е могъл да прозре, че година по-късно отново Овчаров, ще открие там, на Перперикон (кой знае защо въпросният Перперикон не фигурира в Британската енциклопедия…) „градът на хобитите“.
Предишни медийни публикации вече са описвали версии, че хобити може и да са съществували някога. Според писателя Джон Роналд Руел Толкин те са измислени същества, които населявали Средната земя, наричана… Арда. Но ентусиасти изследователи на легенди по темата, смятат, че някога е имало ниски хора с тяхна цивилизация и прочие картини на въображението.
Ами ето го и ключът от бараката: Арда не идва ли от река Арда, минаваща през Кърджали, недалеч от Перперикон? Разбира се, че тя и това означава, че тук е била и Средната земя, а не някъде в Индонезия, както се твърди от любители на мистериите.
В същото време в Уикипедия пише, че хобитите са живели преди 700 000 години. Това показвали намерени човешки кости на о-в Флорес, до Индонезия, известни като „хомо флорсиензис”. Те се заселили там като хора с нормален ръст, но с времето започнали да се смаляват.
Всичко това проф. Овчаров зачеркна с големия маркер на българската археологическа мистерия.
Щом сме братя с инките, защо част от нас да не са били хобити по времето на цар Иван Асен II - периода, в който, според Овчаров, на Перперикон е имало град на хобитите? А дали хобити не са участвали и в битката при Клокотница? Всичко е възможно - въпрос на въображение.
Да не забравяме, че съветското кино също е създало вариант на "Hubbit", в който главният герой е скромен интелектуалец от Ленинград, така че „открития“ и спорове могат да се появят и в тази посока… В предизборна България сме, левите да си размърдат пиарите...
Хубаво е да сме част от световния информационен поток. Той обаче продължава да се отнася хладно, дори ледено, към безценните ни разкрития. Може би защото по македонски модел се опитваме да се представим за пъпа на цивилизацията и първи във всичко. Което освен, че е смешно, е и невярно.
Нашите версии, че траките са най-интелигентният народ, обитавал древните земи, че писмеността им се е зародила много по-рано от смятаната досега за най-древна – тази на шумерите може да помпа единствено домашното ни самочувствие. Както и твърденията, че именно тракийската писменост е използвана от шумерската цивилизация в нейните пиктограми.
Българинът е вечният непризнат гений.
И никак не харесва чуждия успех. Което може би е и мотивът да наблюдаваме „битка“ на „хобити от Перперикон“ срещу статуите от Хераклея Синтика. А може би това е начин да се осигурят още и още средства за бъдещи разкопки и проучвания?
Тъжен сюжет, трябва да признаем.
В средите на историците от години се носят легенди и митове за вражди между учени, научни тези, спорни постижения, за връзки с властта, политиката и пр. Те обаче рядко са публични. Голяма рядкост са също публичните дискусии и спорове, както и критики. Това дава възможнот за кариерно израстване на едни и оставя в сянка други, чиито постижения са наистина значими. Нищо ново, розбира се. Затова ми се ще да припомня първия наш археолог, който си спечели прозвището „българският Индиана Джоунс“. Това бе проф. Георги Китов. В неговата професионална визитка са гробниците в Жаба могила до Стрелча, религиозният комплекс – хероон край с. Старосел, уникалната златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково и много други. Той е критикуван и наказван заради разкопки с непозволена техника, но аргументите му винаги са били, че целта е да изпревари иманярите. Свидетел съм на иманярските набези край Новосел и какви усилия положиха археолозите, за да спасят изключителни находки, с които днес се гордеем. След неговата смърт "званието" „българският Индиана Джоунс“ постепенно премина към името на Николай Овчаров - с медийна помощ и негова лична активност.
Някога подобни ситуации се решаваха от Людмила Живкова, дъщеря на генералния секретар на БКП Тодор Живков. Днес е малко по-сложно, но тактиката е почти същата.
Огнян Стефанов
