"Може би най-основният проблем на доклада на Марио Драги "Бъдещето на европейската конкурентоспособност" е, че той не се опира на положителния опит, който има Европа. Положителният опит на Европа е от 50-те години, включително с т.нар. "План Маршал". Той е доста по-различен от това, което в момента имаме като политика на преразпределение и трансфери в ЕС. И другото нещо, на което не се обръща внимание в този доклад, е успешният опит на реформите в Германия след Втората световна война. Иначе казано, реформите на Ерхард от 1948 г."
Това заяви пред ФрогНюз основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев, икономист и преподавател, във връзка с доклада на Марио Драги "Бъдещето на европейската конкурентоспособност". "
Вижте и цялото интервю:
Доц. Станчев, ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард изтъкна, че докладът на Марио Драги, в който се призовава за мащабни реформи за стимулиране на икономиката на ЕС, е "суров, но справедлив". Съгласен ли сте с тази оценка?
Ако под "суров" се разбира и "неузрял", е едно. Ако под "суров" се разбира, че е твърд, е друго. Аз съм по-скоро съгласен с тезата, че докладът е в по-висока степен незрял, отколкото твърд. Дотолкова доколкото, още по времето на замислянето на Римския договор, през 50-те години, има една група икономисти, едни от добрите на XX век, между тях са Валтер Ойкен, Вилхелм Рьопке, донякъде Ерхард, и Ханс Зенхолц, които още тогава правят един анализ, който е много подобен на този на Марио Драги. И не само, че е толкова подобен, те разглеждат различните проекторазпоредби в Римския договор, които в общи линии показват някакви проблеми, за които говори и Драги.
Освен това, 2007-2008 г. двама от най-добрите фискални икономисти от нашето съвремие Алесина и Джиаваци, направиха един доклад, между другото този на Ханс Зенхолц се казва "Как може Европа да оцелее", на Алесина и Джиаваци докладът и книгата, която е много добре позната на Марио Драги, се казва „Бъдещето на Европа: реформирай се или умри“. Така че езикът на Драги е доста по-скромен от това, за което споменавам. Да не говорим, че пак 2007 г. 17 души от 11 страни на ЕС направихме нещо подобно и то е публикувано на страницата на Института за пазарна икономика. Този доклад беше озаглавен „Cntr-Alt-Del" - т.е. контролирай разходите, винаги обръщай внимание на алтернативите и премахни, изличи неефективността. Значи оттогава досега няма нищо ново в доклада на Драги, освен това, че е доста по-скромен като амбиция от тези случаи, които цитирам, а те не са единствените.
Марио Драги посочва в своя доклад "Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, че Европа следва да инвестира допълнителни 800 млрд. евро годишно, за да излезе от руслото на ниската продуктивност и ниския растеж, които дърпат континента назад, в сравнение със САЩ и Китай. Възможно ли е тези цифри да бъдат постигнати според Вас?
Възможно е, но какъв ще бъде ефектът? Ефектът не го виждам като много перспективен, поради една много проста причина. Тези пари, те не са малко, идват, поне според доклада на Драги, като допълнение към текущите разходи. Разбира се, има идеи за тяхното преструктуриране и т.н. Но основният проблем тук е, че тези пари трябва отнякъде да бъдат събрани. Т.е. тогава, когато вие изземвате от икономиката определен ресурс, тъй като няма съкращаване на разходите, макар да има намеци за това нещо в доклада на Драги, вие всъщност натоварвате икономиката. В момента европейската икономика е натоварена с някъде около 46-47% разходи. Те са преди войната на Русия срещу Украйна. Това са данните за 2022 г. и аз съм ги публикувал. От тези средства, а те не са малко, те са някъде на равнището на държавните разходи в страните членки на ЕС, те са на равнището на около 7 трилиона. Т.е. 46% от БВП. И от тези разходи 1/5, т.е. над 18% са разходи за социална защита, които са много високи социални разходи. А пък всички конкуренти на Евросъюза са с по-ниски такива разходи.
И само да ги сравним - малко над 18% или иначе казано над 3 трилиона от 17 трилиона икономика за 2022 г. на ЕС са 18 пъти повече отколкото разходите за отбрана примерно. В една ситуация, в която вие трябва да похарчите пари за отбрана, какъвто е случаят с войната, вие трябва отнякъде да съкратите.
Докладът на Драги не казва откъде трябва да се направят съкращения. Очевидно най-големият разход е този. И това е само тесният смисъл на думата "социална защита". Това са само разходите за държавно обществено осигуряване и различни помощи за населението. Освен това, имаме относително големи разходи до всички останали сфери. Докато конкурентните на ЕС юрисдикции имат по-ниски разходи. Например, за САЩ държавните разходи са не 46%, а 36%. Или ако вземем за пример Китай, там държавните разходи са някъде около 23-25% (в зависимост от това за коя година говорим) от БВП. Така че при всички случаи най-важното е да се режат разходите.
Защо докладът на Марио Драги остана почти незабелязан в България? Ще намери ли почва той у нас според Вас?
Първо, като цяло хората у нас са доста невежи. Второ, наблюдателите са доста невежи. И трето, политиците са доста невежи. И може би четвърто, всички са се съсредоточили в собственото си тяло, така да се каже, гледат си пъпа, а не какво се случва по света и в Европа.
Според Андрю Кенингам, старши икономист в Capital Economics, в доклада има много разумни предложения, но много от тях е малко вероятно да бъдат приети, посочвайки предишни доклади на бившите италиански премиери Енрико Лета тази година и Марио Монти през 2010 г., които "се сблъскаха с каменист терен". Какво е Вашето виждане, приложими ли са препоръките на Драги на практика?
Срещал съм се с Андрю Кенингам. Може би най-основният проблем на доклада е, че той не се опира на положителния опит, който има Европа. Положителният опит на Европа е от 50-те години, включително с т.нар. "План Маршал". Той е доста по-различен от това, което в момента имаме като политика на преразпределение и трансфери в ЕС. И другото нещо, на което не се обръща внимание в този доклад, е успешният опит на реформите в Германия след Втората световна война. Иначе казано, реформите на Ерхард от 1948 г. Миналата година им се празнуваше и 75-годишен юбилей. Тези неща са известни, те са много добре описани. И второ, са приложени още веднъж от всички страни от Източна Европа, които сега са членове на Европейския съюз. Един от проблемите на ЕС е, че тези страни престанаха да бъдат пътеводител в онова, което трябва да става в Европа. Както отбелязах, 2007 г. ние написахме какво трябва да се прави. Изпратихме това нещо до 11 правителства и до нашите народни представители в Европейския парламент. Абсолютно никой тогава не се замисли за тези неща. На следващата година Джиаваци и Алесина публикуваха своя доклад, който казва абсолютно същото. И да се върнем към тези хора, за които говорих, от 50-те години. Стои едно и също и няма перспектива нещо да се поправи.
Особено остра е критиката на Драги към автомобилния сектор, наричайки го „ключов пример за липса на европейско планиране“. Драги изтъква, че блокът е изправен пред реалния риск производителите му да загубят пазарен дял от Китай, който изпреварва ЕС в „почти всички области“, докато произвежда при по-ниски цени. Съгласен ли сте с тази констатация?
Така е, след като там няма социални разходи. Всъщност, планирането на европейските автомобилни компании и не само, е свързано с това, че те намират някъде другаде по света, включително в Китай, възможност да произвеждат същото качество с по-ниски разходи. И това е нормална конкуренция. Марио Драги не показва каква е основната причина това да се случва. А основната причина е много проста - и тя се нарича "Закономерност на Красен Станчев". Тя се изразява в нещо много просто. Колкото повече ЕС планира, толкова повече печели Китай. И ще ви дам няколко примера. Тогава когато ЕС издава 2007 г. директивата за възобновяемите енергийни източници и субсидира фотоволтаици и вятърни централи, Китай започва да ги произвежда, защото се очаква по-високо търсене. Миналата, по-миналата и още по-миналата година 98% от вятърните инсталации/генератори в ЕС са произведени в Китай. И почти 100% от фотоволтаичните материали и сегменти също са произведени в Китай.
Същото се случва вече и с електромобилите. Т.е. вие имате едно централно планиране, което създава високи разходи, които не са свързани само с това планиране и с различни други политики - например политиките за компенсация и държавни помощи - които в крайна сметка създават такива условия за функциониране на европейската промишленост, че тя предпочита да се изнесе някъде другаде. И тези инвестиции, които стават някъде другаде, съответно създават човешки капитал, технологии, които стават по-конкурентни на европейските, макар да са изобретени в ЕС - какъвто е случаят с автомобилите. Вижте автомобилната индустрия - къде са основните открития? Като почнете, Ауди, Ферари, Мерцедес и пр. - всичко това е открито в Европа и в Америка. Тогава, когато накарате Фолксваген и Мерцедес да произвеждат в Бразилия или в Китай, дотолкова, доколкото там разходите за водене на бизнес са по-ниски, те съответно печелят. Т.е. пазарът става по-конкурентен.
Кънингам казва, че Драги предлага разумни неща, но като цяло от 11-те предложения на Драги, само 3 са в частния сектор. 2 от тях са осъществими, обаче след 5 години. А какво ще се случи след 5 години не е много ясно. А останалите 8 са за подобряване на държавното управление, т.е. то, че трябва да се подобри, трябва, но не е ясно точно как и това отнема много време. Един колега от института "Брьогел" казва, че този план на доклада на Драги за подобряване на средствата на ЕС е много трудно постижим, защото предполага промяна на договори за функциониране на ЕС, което не може да се случи.
Драги говори за "бавна агония" на ЕС, ако препоръките в доклада му не бъдат взети насериозно. Има ли опасност Евросъюзът да изчезне според Вас?
Не веднага. Другото нещо, което трябва се има предвид, е, че по някакъв начин, ако махнем това, което направихме с колегите от тези 11 страни, исторически Евросъюзът винаги е успявал да се справи с някакви подобни ситуации. Но в момента може би има по-голям риск, отколкото преди - поради простата причина, че авторитарните режими (като Русия, Китай и т.н.) в този момент са по-ефективни най-вече поради неадекватните държавни разходи и политики на такива юрисдикции като ЕС. Примерно, Световната банка прави анализ на Европа и Азия и в групата страни и икономики, които се анализират, се включват всички съседи на ЕС, централна Азия и дори Китай. И те казват много ясно, че единственото нещо, което може да помогне на страните, включително тези от централна Азия, включително Китай, е освобождаването на частния сектор. Докато при Марио Драги от 11 препоръки само 3 са за частния сектор, от които 2 са осъществими. Значи би трябвало, както постъпиха Франческо Джиаваци и Алберто Алесина 2007 и 2008 г. да кажат просто много по-ясно - или ставаш конкурентен, т.е. намаляваш разходите, или изчезваш.
Социалните разходи на правителствата в ЕС са над 18% от БВП (над три трилиона евро при икономика от 17 трилиона през 2022 г.). Държавните помощи т.г. са над 1 трилион. Средните разходи на страните членки са 46-47% от БВП. В САЩ - 36, а в Китай 23-25% от БВП. И причината е, че там, в Китай няма разходи като тези българското "Държавно обществено осигуряване" (ДОО). А ДОО-тата в ЕС са основна тежест в икономиката; както посочих - почти 1/5 от БВП. Впрочем това е казано и от Драги, но с друг - не толкова разбираем за непрофесионалисти - речник.
Драги смята, че трябва да има сериозно намаляване на регулациите в рамките на ЕС, за да има въобще място за растеж. Реалистичен сценарий ли е подобно намаляване според Вас?
Мога да изчета цяла лекция по въпроса. Тежестта на разходите, на европейските регулации, върху европейската икономика не е изчислявана от 2004 г. И тогава спряха да я изчисляват, поради простата причина, че беше неудобно да кажат колко са. Ако се върнем на разходите на европейските правителства 2002 г., там малко под 1% са разходите за околна среда. Основната политика на ЕС е т.нар. Зелена сделка и климатичните промени. Тези разходи са толкова малки в ситуацията на 2022 г. поради една много проста причина - те се плащат от частния сектор. Те се плащат от всички. Дали ще бъде през цени на разрешение за замърсяване, дали ще бъде през цени за опазване на околна среда и т.н., които между другото наистина са изключително важни. Но тези разходи в крайна сметка не променят абсолютно нищо в околната среда. Така че защо трябва да се поддържат тези разходи? Т.е. няма анализ на онези неща, които тежат върху конкуренцията.
Какво ще кажете за тезата, че в подхода на Драги няма нещо фундаментално ново? Че той се опитва за пореден път да прокара повече централизация, като този път оправданието не е COVID-19 или климата, а липсата на конкурентноспособност?
Всичко това е фразеология. Това са идеологии. В общи линии основният подход при производителността е да видите къде тежат някакви неща върху конкуренцията. Този анализ дефакто не е достатъчен в доклада на Драги. Той е много политически коректен, по-скоро бих казал. Той е написан на много дипломатичен език.
Интервю на Георги Камарашев
