Хакерски атаки в две европейски държави и съобщение за кибератака върху руски държавен медиен холдинг напомниха, че войната се води не само с конвенционални оръжия. За хакерите това е перфектната комбинация – те се възползват финансово, докато държави уязвяват противника, обяснява председателят на Европейския цифров иновационен хъб "Тракия" д-р Христиан Даскалов.
Примерите за хакерски атаки в изминалите седмици дойдоха от Нидерландия и Белгия. Данните на всичките 65 000 служители на нидерландската полиция са били откраднати при кибератака, казаха властите. А службите им от години предупреждават, че зад подобни атаки стоят държави като Китай, Русия и Иран.
В Белгия хакери са атакували сайтовете на Сената във Федералния парламент на Белгия, електронните страници на местната власт в южната белгийска област Валония, на управата на региона Валония-Брюксел и на общината в Антверпен. В социалната мрежа "Х" руската група "NoName" посочва, че Белгия е "русофобска" страна и заплашва белгийските власти с последици заради военната подкрепа за Украйна. В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков твърди, че държавният медиен холдинг ВГТРК е станал мишена на безпрецедентна хакерска атака и че компанията работи за преодоляване на последствията.
Кибервойната се разразява в последните повече от 10 години, коментира за БНР Христиан Даскалов от Европейски цифров иновационен хъб "Тракия".
"Няма ескалация. Просто има битка на различни фронтове".
Експертът е категоричен, че има синергия между "интересите на престъпния свят и интересите на държавните актьори".
Когато се откраднат лични данни, от една страна това води до срив и смут в съответната организация, а после чрез тези данни "на дребно може да се случва фишинг спрямо собствениците, да се атакуват техни акаунти и т.н.", пояснява Даскалов, като образно го нарича "в престъпен смисъл обслужване на едно гише".
Експертът дава пример с Украйна. По данни от 2022 г., които той цитира, близо 50% атаки от Русия спрямо Украйна са цел всяване на смут чрез блокиране на определени процеси и поставяне "на колене" на определени институции и организации, а не целят шпионаж. Доклад на украинските кибервласти от септември сочи тенденцията от първото полугодие - увеличаване на общия брой на кибератаките с малка тежести намаляване на атаките с висока и критична тежест.
"Това е свързано и с настъпването на изкуствения интелект – по-лесно, по-бързо, повече атаки можем да генерираме, но отсрещната страна може да се защитава по-добре. С което въздействието и на най-тежките атаки намалява количествено. Изкуственият интелект е "брадва" в ръцете и на добрите, и на лошите в киберсвета."
Данните от доклада на украинските кибервласти показвал и друго – ръст на кибератаките към критичната инфраструктура и към военните със 70-90%. Използва се фишинг с емоционален елемент и при натискане се изтегля софтуер, който придобива всякакви права:
"От типа да следи твоята геолокация, комуникацията. Когато стана въпрос за войници на терен, това може да разкрие и позицията и след това да се използва с цел атака. Тези атаки нарастват спрямо отделния войник в украинската армия".
Нашите телефони са много по-слабо защитени от компютрите ни. Малко хора си инсталират софтуер върху телефона, отбелязва Христиан Даскалов. По думите му, "колкото и да е защитен един софтуер за комуникация и изпращане на съобщения, през него ако свалиш зловреден софтуер, той може да прехване всички останали комуникации и данни, които се агрегират".
Едва около 30 процента от кибератаките в Украйна са насочени към източване на чувствителна информация, допълва експертът.
Войната продължава и киберпространството си остава само по себе си бойно поле, отчитат в доклада на украинските кибервласти от септември.
