"Развоят ще се случи извън сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и е от изключителна важност кои ще са партиите в 51-вото Народно събрание и то в какво процентно съотношение."
Това мнение изрази пред БНР Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарна икономика по отношение на номинацията на Борислав Сарафов като единствен кандидат в процедурата за избор на главен прокурор.
"В този състав на ВСС е доказано, че той е изцяло податлив на политическо влияние, да не кажем, че изцяло следва партийните платформи и усещания за това кой трябва да поеме висшите постове в съдебната власт", подчерта експертът.
Според Брегов в предходни състави на ВСС е наблюдавано как "политическите зависимости много бързо се трансформират към силните на деня":
"Имам чувството, че сега се използва инерцията за настоящия тип влияние да бъде реализиран при избора и на този главен прокурор".
Специалистът бе категоричен, че искането Конституционният съд да тълкува параграф 23 (който казва, че ВСС с изтекъл мандат не може да прави избор на главен прокурор и на председател на Върховния административен съд) от Преходните и заключителни разпоредби в шестата поправка на Конституцията е "единственият възможен процедурен подход да се потърси спиране на процедурата (за избор на главен прокурор и на председател на ВАС), която беше спряна вече веднъж отново с питане до КС през юни миналата година":
"Аз обаче имам различен възглед за този параграф. Вече КС се е произнесъл по същество с решение номер 13 от юли месец тази година. Параграф 23 имаше задачата да преуреди ВСС след разделянето му на два Съвета - прокурорски и съдийски. Това беше обявено от КС за противоконституционно. Вече параграф 23 няма какво да урежда сам по себе си".
По думите му ако КС уважи евентуално искане и допусне разглеждането на параграф 23, "тогава е в преценка на ВСС дали да спре процедурата".
