2009 година започва със силни болки в гръбначния стълб за Tома. "Отидох на преглед. Установиха проблем от съвсем друго естество", разказва в ефира на NOVA Тома Константинов, пациент с трансплантиран бъбрек.
И така започва ходенето от доктор на доктор. Докато не получава рядка диагноза. "Явно стреса си каза своето. Една сутрин се събудих с цялостен псориазис, който докторите от Александровска болница изрично казаха, че това трябва да бъде потушен преди да се подходи към трансплантация", заяви Тома.
Две години минават в неуспешни лечения. "2012 година се оказах на перотиална диализа в "Иван Рилски". Бях окачествен като негоден за лечение. Човек трябва да вярва. Въпреки че се казвам Тома - и до известна степен съм неверни, човек трябва да вярва", категоричен е младият мъж.
С вяра и упоритост отново да живее нормално сам стигнал до решението, че може да получи бъбрек от жив донор. Който се оказва неговата майка.
"Майка ми си е майка. Но от тогава е два пъти повече майка. На първи април. Първоаприлска шега - влязохме в трансплантацията, вкараха ни в операционната и 14 дни по-късно бяхме вече в трансплантологията. Сега се чувствам добре. От време на време има изблици на неразположеност. Но може би се свиква с тях", посочва Тома.
В тези 5 години Тома се сблъсква с реалността на българското донорство и трансплантации. Не веднъж е мислил за лечение извън България. Младият мъж вече 10 години живее нов живот. Открил е и новата си страст - американските коли. "Преоткрих себе си, както се казва", споделя той.
Пожелава го и на всички над 800 души, които чакат за донорство в България. "Смятам, че всеки първо трябва да повярва в себе си и във всичко това, което прави, за да може да намери смисъл за утрешния ден", заяви Тома.
Преди дни - на 8 октомври, отбелязахме Европейския ден на донорството. В страната чакащите за втори шанс за живот са 823. Най-много са нуждаещите се от нов бъбрек – общо 770.
Военномедицинската академия в София отбелязва Европейския ден на донорството. Това е денят, в който отдаваме признателност на всички онези хора, които са взели трудното решение да дарят органите на свой близък, за да спасят един или дори няколко други живота. Тази година т.нар. "дърво на живота" във ВМА е допълнено с имената на още шестима души, дали през 2024 г. шанс за живот на друг човек. От болницата призовават примерът на тези семейства да бъде продължаван.
Трансплантираната пациентка Петя Йорданова, която присъства на събитието, заедно с бебето си, изказа признателност на нейния донор и каза, че дъщеря ѝ е дете на всички лекари: „Рая е едно дете чудо, което дойде на този свят след много молби. Тя не е дете само на мен или на моя съпруг, тя е дете на всички лекари”.
Шанс за живот получава и Елица – с успешно трансплантиран черен дроб. „Молих се да има донор, който е подходящ за мен. Обади ми се доктор Томова, че има реципиент, който е подходящ за мен, и ми дават 4 часа да стигна от Свищов до София. Искам да благодаря на семейството на донора ми и да им кажа, че са много силни хора и вторият живот си дължа на тях”, каза тя.
За близките изборът дали да дарят органите на своя любим човек трябва да бъде взет в най-трудния момент от живота им. Преди 9 години Светла и Николай Николови също са изправени пред него, когато губят сина си Георги. „Бяхме единодушни, въпреки трудния момент, да продължи да живее чрез някой друг. Дължим го на него и на хората, които чакат за органи. И затова не сме се колебали”, посочи Светла.
Семейството връща надеждата на четирима пациенти и техните близки. В един от тях тупти и сърцето на Георги. „Болката никога няма да намалее. Просто ние се радваме, че успяхме да помогнем и частица от него продължава да живее”, добави бащата на починалия. За да напомня за примера им - във Варна има улица с името на младото момче. А спасителите в бели престилки не спират да напомнят, че погубеният живот може да спаси друг. „Това наистина е едно чудо в медицината. На един болен, който е в терминално състояние, му се дава шанс за втори живот и то пълноценен”, каза тогава Мутафчийски.
