„Българското общество преминава през тежка духовна и институционална криза”. Тези думи са част от специално обръщение на Светия Синод, в което се призовава за „усърдна молитва” преди поредните парламентарни избори.
Тивериополския епископ Тихон говори за морал, общество и политика в свое интервю за NOVA NEWS.
"Навремето един лекар ме попита – „След като е ясно, че медицински човекът не може да съществува без вода, храна и въздух, може ли човекът като същество да съществува без религия?” Казах: „Ако не искате да има морал в това общество, може и без религия”, казва той в разговора. Думи, които са изначално верни.
"Хубаво е това, че Светият Синод се е сетил, че и той трябва да отправи едно обръщение към народа. Тези, които знаят що е молитва и могат да се молят – нека се молят. А другите би трябвало да се замислят и да осъзнаят някои необходмости. Необходимостта от това да излезем от сегашното положение на крайно разделение, пълно недоверие, не само между партийните централи, а между всички хора. Те са изгубили вяра един към друг", казва Тихон. И думите отново са принципна истина.
Това, което изначално повдига въпроси обаче, е призивът на Светия Синод.
Самият призив за „усърдна молитва” преди изборите е от края на септември.
"Българското общество преминава през тежка духовна и институционална криза. Устоите на неговото единство и организация са подложени на сериозни изпитания. В предизборния период призоваваме българския народ към усърдна молитва за преодоляване на духовните язви и печалните разделения сред българския народ, за възстановяване на институционалните устои на българското общество и държава", се казва в позиция на Светия Синод по повод предстоящите парламентарни избори.
"Най-големият дефицит в съвременния свят е дефицитът на покаяние. Единственият надежден път към единството и напредъка на българския народ е пътят на покаянието, от което имаме жизнена необходимост", допълват оттам.
Дават и своя дефиниция на покаяние:
"Покаянието означава промяна на начина на мислене: доверие на Бога, повече отколкото на себе си, отказ от егоизма, себелюбието, индивидуализма, гоненето на личния интерес".
Само че - за какво трябва да се покайва българският гражданин? За това, че години наред руската пропаганда предизвиква нерационални я в групи от обществото ни, а след това, в комбинация с процеси като корупция и липса на ефективна съдебна система, тези нерационални схращания преминават в нерационални действия - като например нерационален вот? Кой е виновен за това, кой трябва да се покайва - българският гражданин или тези с атаките над създанието, със заблудата на информационния фронт, или пък тези, които не правят нищо, за да противодействат на това? Разбира се, въпросите са реторични .
Ето и още няколко реторични въпроса:
Смирение ли му трябва да българското общество или обратното - борба за правдивост и справедливост? Преклонение ли ще ни спаси от тежката криза или действие, усилия, усърдност за по-добро и по-разумно утре?
Светият Синод ни дава насоки за усърдна молитва преди изборите, говори ни за промяната в нас, за доброта, за вяра. Не беше ли същият този състав на Светия Синод, който избра тримата митрополити, които имаха право да участват в избора на нов патриарх? И сред тях не беше ли Даниил, който стана Български патриарх и който няколко дни, преди Русия да убие 12-годишния Кирил от Миколаив в ракетна атака, се усмихваше до уши на снимка с посланичката на държавата агресор Митрофанова?
Петима бяха ранени, трима души загинаха при въздушния удар тогава - на 20 юли.
Сред загиналите бе младият танцьор Кирил Дядюшк. Детето е било на 12 години и е танцувало украински народни танци.
На снимките от мястото на атаката се виждат две тела, лежащи на земята. Едно от тях е силно осакатеното тяло на дете, покрито в кръв, прах и отломки. До него се вижда част от ракета. Преценяваме да не покажем пряко кадъра. За тези от вас, които искат да го видят, той е достъпен тук.
И един финален въпрос: Светият Синод предложи Даниил, той се снима до Митрофанова, а сега Синодът съветва българския гражданин да се покайва - няма ли нещо дълбоко наредно в това?
И втори финален въпрос: Не е ли крайно време Българската православна църква да започне по-малко да изпълнява функцията на институция и да започне повече да гледа в религията, в търсенето на правилното, да не преследва смирението на всяка цена - не когато цената на смирението е отказ от борба със злото?
ФрогНюз
