"България може да противодейства на хибридното влияние и асиметричните операции на Руската федерация само ако има ясна политическа и държавна воля за това. Докато политиците, със съвсем малки изключения, се страхуват да кажат ясно и високо, че „Русия е враг на България и ние трябва да се пазим от нея с всички сили и средства!“, нещата у нас няма да се оправят".
Това посочи пред ФрогНюз д-р Иван Анчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България.
"Необходимо е да се изведе идеята, за екзистенциалната заплаха за България, идваща от Русия на политико-партийно ниво, за да се видят наченки на промяна в политическата сфера. Без такова действие, ще продължим да симулираме някаква активност, арестувайки някакви стари носталгично настроени към времената на БНА полковници, пропускайки да се занимаваме с далеч по-сериозната заплаха – цялостното и повсеместно проникване на руското влияние в българския държавен апарат, в икономическия и обществения живот", категоричен бе той.
В светлината на приближаващите президентски избори в САЩ на 5 ноември, говорим с Иван Анчев за дезинформацията около изборния процес, нейните корени в САЩ и у нас, нейните цели и най-важното - как да ѝ противостоим.
"Докладът на ФБР, посветен на плановете на Русия да повлияе на ситуацията в САЩ и Европа, е дълъг 277 страници. И в него се прави детайлен разрез на успешния опит на Кремъл да посее разделение в американското общество, най-вече да подкопае подкрепата за Украйна".
"България живее в някакъв унес вече близо две десетилетия. След влизането ни в НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.) ние като че ли решихме, че сме си написали домашното, влезли сме в клуба на богатите и успелите и сега вече можем да подремнем. А всъщност заспахме дълбок сън. По време на съня нашите съседи не само че успяха да постигнат забележим напредък в своето военно-политическо и стратегическо развитие, визирам Румъния, но и успяха да ни изместят от ролята на основен фактор на Балканите – тук визирам Сърбия. Проспахме, буквално, влошаването до безкрай на отношенията ни с Република Северна Македония, затварянето на опциите за развитие пред Коридор №8, за сметка на Коридор №10, устройващ Белград. Пропуснахме уникален прозорец да подменим остарялата съветска техника, изпращайки я в Украйна и да я заменим със съвременно натовско въоръжение. В икономически план не само, че не докарахме нови стратегически инвеститори, но допуснахме и тези, които бяха дошли, да започнат да се изнасят от България един след друг. Не е по-различен въпросът и с противодействието на дезинформацията. Българската държава напълно отсъства от тази дейност. Нула. Няма я никаква, под никаква форма или методика".
"Според бившия премиер Михаил Касянов, сега критик на Кремъл, поредното доказателство за дългата ръка на Кремъл е възходът на крайнодясното в Европа. Ние наблюдаваме такива процеси и в България. С интерес очаквам резултатите на предстоящите избори на „Възраждане“, „Величие“, „Меч“, та и на БСП – всички тези формации са нищо друго, освен проксита на Кремъл в България".
Цялото интервю в следващите редове:
Американските власти, през министерството на правосъдието, заявиха, че Русия се опитва да повлияе на предстоящите президентски избори в страната “чрез управлявани от Кремъл медии и онлайн платформи”. В каква степен руската дезинформация постига целите си в САЩ?
В началото на септември 2024 г. министерство на правосъдието на САЩ, чрез ФБР, обявиха мащабно разследване срещу „Тенет Медия“. Това е изцяло американска, основана от двама американци, Лорън Чен и Лиъм Донован, медия, която се явява основен проводник на руско влияние върху част от американското общество. Посредством тази медия, щедро финансирана по канали на „Russia Today” (RT), се целеше влияние върху една съществена част от американското общество – белите консерватори протестанти, спрямо които да се формира конкретен наратив, респективно да се наложи политически шаблон и резултат, който е в полза и интерес на Русия. Тази операция показва, че Русия постига много лесни, но същевременно и много видими успехи във формиране на общественото мнение в САЩ. Докато в предишните аналогови времена, това беше далеч по-трудно – трябваше да се купува някакъв тръгнал да фалира вестник – седмичник или всекидневник, с мижава аудитория, което означава – кой чул, кой прочел – не е ясно, днес със социалните мрежи, с всичките им алгоритми, политики за поверителност и защита на данни, задачата е далеч по-лесна: достигаш до милиони потребители с още по-малък ресурс от онзи вестник през 70-те или 80-те години. С други думи, Facebook, Х (Twitter) и Instagram направиха Русия по-силна на информационния фронт от когато и да е било досега. Може да бърка в мозъците на милиони по света и резултатът в България е повече от видим.
Какво знаем от публичните данни - кои са наративите, които руските дезинформатори използват най-често за американска аудитория?
Наративите са най-различни и са базирани на страховете на американското общество. Например незаконната имиграция, която е един наистина важен въпрос за САЩ, чието решение трябва да се търси на базата на националния консенсус и отчитане на националните интереси. В същото време обаче, руските анализатори, прихващащи тези притеснения в американското общество, започват бясно проповядване на антимигрантски наратив, придружен от ксенофобско говорене в полза и подкрепа на американския гражданин, независимо дали е от германско-ирландски произход, или е (вече) „легален“ имигрант от Централна и Южна Америка. Тоест, тук перфидното и толкова цинично нацистко повествование за повторената 1000 пъти лъжа, е незаобиколим и неподлежащ на съмнение факт.
Какво цели руската дезинформация по отношение конкретната президентска битка - Харис срещу Тръмп?
Руската дезинформация и цялостната машина в Кремъл имат едно-единствено желание: на предстоящите през ноември в САЩ президентски избори да победи Доналд Тръмп. В никакъв случай не казвам, че победа на Тръмп би била по-добра или по-лоша за Съединените щати и за света. Като съпредседател на Атлантическия съвет на България (АСБ) не бива да изказвам предпочитания към някой от двамата кандидати. Това обаче, което мен самият, като гражданин, ме притеснява, е неясната позиция на Тръмп по редица международни въпроси, най-вече по отношение на руската агресия в Украйна. Господин Тръмп разглежда конфликта не като очевидна и неподлежаща на съмнение агресия от страна на Русия към суверенна Украйна, а като на някакъв конфликт между две съседни държави, които са се „сбили“ по някакъв си там повод, следователно трябва да ги разтървем. Нещо като улична свада, която трябва да бъде прекратена. Не съм сигурен дали Доналд Тръмп разбира какви трагични глобални последици за свободния и демократичен свят, за целия световен ред, би имала една, дори и минимална победа на Русия над Украйна. Именно за това, убеден съм, Тръмп е предпочитаният от Русия победител в тази президентска надпревара.
Путин и целият корумпиран елит в Кремъл предпочитат да видят Тръмп в Овалния кабинет. Някой има ли съмнение в това? Още помним как през 2016 г. в Руската Дума пиха шампанско, когато Тръмп беше официално оповестен като следващ президент на САЩ. Сега Путин се опитва да отправя някакви „послания“, че Руската федерация би предпочела Камала Харис да спечели кандидат-президентската надпревара, но лично аз считам, че това е някакъв не много успешен опит за манипулация.
Според информацията от американското правосъдно ведомство Кремъл е използвал медии и онлайн платформи. Има ли руската дезинформация обаче и други източници, физически лица, политици, цели групи, които се занимават с тази дейност?
Докладът на ФБР, посветен на плановете на Русия да повлияе на ситуацията в САЩ и Европа, е дълъг 277 страници. И в него се прави детайлен разрез на успешния опит на Кремъл да посее разделение в американското общество, най-вече да подкопае подкрепата за Украйна. За координирането на тази операция отговаря Сергей Кириенко - първи заместник на администрацията на президента Путин. Според бившия премиер Михаил Касянов, сега критик на Кремъл, поредното доказателство за дългата ръка на Кремъл е възходът на крайнодясното в Европа. Ние наблюдаваме такива процеси и в България. С интерес очаквам резултатите на предстоящите избори на „Възраждане“, „Величие“, „Меч“, та и на БСП, ако желаете – всички тези формации са нищо друго, освен проксита на Кремъл в България. Те са всичко това, което една българска политическа партия не трябва да бъде – подвластна на чуждо влияние и враждебен на България политически наратив и действие.
Съвсем наскоро шефът на британската служба за вътрешна сигурност МИ-5 заяви официално, че Русия и нейният съюзник Иран се стремят да всеят страх и хаос във Великобритания и Европа. За целта имат готовност да използват всякакви прийоми – от „полезни идиоти“ (по определението на Ленин) до криминални престъпни групи. Целта оправдава средствата, както се казва…
В глобален план, каква е основната цел на руската дезинформация - съмнения в правотата на Украйна, подкопаване на помощта, цялостно недоверие в демократичното управление?
Виждаме, че оперативната палитра на Русия е много широка: от медии, през политически партии и групи за натиск, до използването на криминални групи и организации. А целта е една – дестабилизация на западните демократични общества, използвайки тяхната основна сила/слабост: неотменимата свобода на словото и правото на гражданско действие. В едно авторитарно или тоталитарно общество подобно хибридно въздействие не би било въобще възможно.
Съмнение в правотата на Украйна е само част от руския дезинформационен наратив. Друго подобно отровно послание са т.нар. „еврогейски ценности“, каквото и да означава това за българските рубладжии. Постоянно подбужданите заплахи, че някой идва отвън да ни вземе нещо – спомнете си преди години каква истерия имаше, че норвежците идват да взимат децата ни. Това са все добре замислени и планирани кампании, които спокойно можем да причислим и определим като операции на когнитивната война. Не можем да отречем, че на този фронт Русия е много добра. Тук ние, западната цивилизация, губим поредица от тактически битки.
Ако говорим за България, справя ли се страната ни в противодействието на дезинформация?
Категорично не. България живее в някакъв унес вече близо две десетилетия. След влизането ни в НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.) ние като че ли решихме, че сме си написали домашното, влезли сме в клуба на богатите и успелите и сега вече можем да подремнем. А всъщност заспахме дълбок сън. По време на съня нашите съседи не само че успяха да постигнат забележим напредък в своето военно-политическо и стратегическо развитие, визирам Румъния, но и успяха да ни изместят от ролята на основен фактор на Балканите – тук визирам Сърбия. Проспахме, буквално, влошаването до безкрай на отношенията ни с Република Северна Македония, затварянето на опциите за развитие пред Коридор №8, за сметка на Коридор №10, устройващ Белград. Пропуснахме уникален прозорец да подменим остарялата съветска техника, изпращайки я в Украйна и да я заменим със съвременно натовско въоръжение. В икономически план не само, че не докарахме нови стратегически инвеститори, но допуснахме и тези, които бяха дошли, да започнат да се изнасят от България един след друг.
Не е по-различен въпросът и с противодействието на дезинформацията. Българската държава напълно отсъства от тази дейност. Нула. Няма я никаква, под никаква форма или методика.
Ако черпим опит от други държави и съюзи, включително НАТО и ЕС, срещу които руснаците също провеждат психологически и операционни информация, както у нас, как можем да противостоим на полето на публичните комуникации?
Многократно съм говорил по тази тема и твърдо вярвам в това, което ще кажа. България може да противодейства на хибридното влияние и асиметричните операции на Руската федерация само ако има ясна политическа и държавна воля за това. Докато политиците, със съвсем малки изключения, се страхуват да кажат ясно и високо, че „Русия е враг на България и ние трябва да се пазим от нея с всички сили и средства!“, нещата у нас няма да се оправят. Необходимо е да се изведе идеята, за екзистенциалната заплаха за България, идваща от Русия на политико-партийно ниво, за да се видят наченки на промяна в политическата сфера. Без такова действие, ще продължим да симулираме някаква активност, арестувайки някакви стари носталгично настроени към времената на БНА полковници, пропускайки да се занимаваме с далеч по-сериозната заплаха – цялостното и повсеместно проникване на руското влияние в българския държавен апарат, в икономическия и обществения живот.
Не само в САЩ, и у нас на 27 октомври предстоят избори, само че за народни представители. Виждате ли сигнали за руска дезинформация относно изборите и в нашето обществено пространство и комуникации?
Вижте кои са кандидатите, какво говорят и какви послания отправят и сами ще си отговорите на този въпрос. Гледайки предизборните диспути, мога да кажа, че на едно нормално проевропейско и проатлантическо послание се отговаря с пет и дори десет контрапослания – възхваляващи здравата ръка, Путин и неговият дневен ред, който трябвало да бъде установен. В най-добрия случай се говори за някакъв „неутралитет“ и „ненамеса“, все послания, които по същество обслужват Кремъл. Проевропейските политически партии се провалиха в оборването на този наратив може би поради страх, може би поради подценяване, а може и поради скрити зависимости от Кремъл и производните му в България.
На дневен ред все повече се наблюдава необходимост от появата на нова политическа формация, която ясно да извежда и показва на обществото, заплахите за България идващи от Русия. И преди някой да определи такава партия като „русофобска“, ще кажа – не, няма да е русофобска. Такава партия би била българофилска. Защото всеки интелигентен българин знае каква е зловредната роля за България на Руската империя, на СССР и на Руската федерация през годините назад. Друг е въпросът дали ще я видим създаването на такава партия. Защото за мнозина сцепената глава и отсечените ръце на Стефан Стамболов са трагичния символ на позволилата си България да надигне гордо глава срещу своята „освободителка“.
Интервю на Илияна Маринкова
