В Люксембург днес се състоя втората Междуправителствена конференция ЕС - Република Албания, с която по същество започнаха преговорите за членство на страната.
Днес беше открит първият преговорен клъстър "Основополагащи въпроси", включващ теми от основно значение за изграждането на демократично, плуралистично и проспериращо общество, съобщава БНТ.
Новата методология на ЕС по процеса на разширяване, приета през 2021 г., предвижда процесът на преговори да бъде систематизиран в шест преговорни групи или "клъстъри" от преговорни глави и поставя много по-голям акцент върху фундаменталните реформи в страните кандидатки за членство.
Първият клъстър "Основополагащи въпроси" има хоризонтално значение и определя динамиката на целия преговорен процес - той се отваря първи и се затваря последен в рамките на преговорите. Темите, включени в обхвата на клъстъра, касаят основополагащи за ЕС ценности, свързани с върховенство на правото, основните права, ефективно функциониране на демократичните институции и други, чието споделяне и прилагане в практиката от страните-кандидатки е ключов индикатор за подготвеност за бъдещо членство в ЕС.
"България приветства Албания за постигнатия напредък в интеграционния процес, израз на което е и днешното отваряне на преговорите по първия клъстър. Този клъстър има ключово значение за хода им и ние насърчаваме Албания да продължи с усилията си във всички сфери, идентифицирани в Общата позиция на ЕС. Сред тях е и нуждата от допълнителен напредък в областта на защитата правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, съгласно поетите от Албания ангажименти с пътната карта по върховенство на правото", заяви в своето изказване българският постоянен представител към ЕС посланик Румен Александров, който представи България.
Албания и Република Северна Македония бяха разделени по пътя си към членство в Европейския съюз.
Преговорите със Северна Македония и Албания за членство започнаха на 19 юли 2022 година.
Северна Македония изостана с преговорите, след като на практика изцяло отказа да изпълнява задълженията си по "Френското предложение", сред които и вписването на българите в конституцията на страната.
