Планът за възстановяване и устойчивост и рискът България да загуби парите по него коментира Димитър Лилков, изследовател в „Мартенс”, в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
"Когато сме договорили парите по ПВУ, стъпките са изговорени, държавата е поела определен ангажимент, а не работим по него“, каза той. "Явно сме станали богата държава, че да можем да забравим тези пари“, посочи Лилков.
На въпроса дали опасенията, че парите по плана няма да стигнат до хората той отговори:
"Злоупотреби с европейски средства са факт. Има институции, български и европейски, които се занимават с тези въпроси. За един определен процент от тези пари със сигурност е имало проблеми, но той е минимален".
"Несериозно е да се говори, че суми от няколко милиарда евро, които отиват за смислени неща и за подобряване качеството на живот на нашите граждани, са безполезни или ще изтекат в нечии джобове. Това е слаба политическа култура“.
Очаквахме НС да заседава извънредно заради плана за възстановяване и устойчвиост. Първоначално информацията дойде от финансовия министър Людмила Петкова, която обяви, че тя е обсъдила с парламентарните партии две ключови решения, с помощта на които България да не загуби милиарди.
По темата пред Euronews Bulgaria говори и Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институт за икономическа политика.
"Регламентът, с който всички държави-членки на Европейския съюз имат достъп до средствата по съответните планове за възстановяване и устойчивост, е много ясен. Той казва, че средствата по този инструмент са достъпни до 2026 година. До тогава всяка една държава, включително и България, може да отлага колкото иска. Но след тази дата няма да има достъп до тези средства. И това, което е важно да се посочи, е, че колкото повече отлагаме, увеличаваме шанса да не получим тези средства изобщо", обясни Ясен Георгиев.
"За разлика от класическите оперативни програми, които възстановяват направени разходи, при плановете за възстановяване и устойчивост имаме средства срещу реформи. Следователно, когато една държава се забавя с поетите ангажименти и реформи, тя намалява времето, в което може да усвои тези средства, които са предвидени по плановете за възстановяване и устойчивост", допълни той.
"Вече има една година, в която ние не можем да получим второто плащане. Една от причините е, че то е свързано с три реформи, които още не са направени. Част от тези реформи са свързани с дейността на Народното събрание, именно това да приеме закони или законопроекти, които са вкарани в плана като част от предложенията за реформи", заяви Георгиев.
"Процесът на декарбонизация отдавна е започнал и на този етап е изключително нецелесъобразно ние да се опитаме да сме срещу тенденцията. Той е започнал отдавна със Зелената сделка, с всички процеси в Европейския съюз. Това, което можем да направим в момента, е да вземем средствата, които ни се полагат за декарбонизация, защото в бъдещия момент с покачването на емисиите, които се плащат за електроенергия, произведена от въглищни централи, тя ще стане неконкурентоспособна. Всички доставчици на електроенергия ще искат да купуват по-евтината енергия, която не е обременена с такъв допълнителен данък, именно емисиите, които се плащат. Следвателно, по естестен принцип, въглищната енергия в следващите години ще намалява своя дял и ще става все по-малко конкурентоспособна", заяви той.
