Между 50 и 80% от всички майки преминават през период на следродилна тъга в първите две седмици след раждането, твърдят специалистите.
Това е сериозно заболяване, което обикновено се наблюдава до една година след раждането. За да бъде диагностицирано, е необходимо симптомите да продължат повече от две седмици.
Тъжно настроение, липса на желание за дейности, липса на удоволствие, чувство за безнадеждност, самоубийствени мисли. Майката чувства, че не може да се свърже с детето си. Смята се, че възниква най-често заради хормонални проблеми.
Снимка: Личен архив
Тяло на жена е открито в центъра на София, в близост до Халите. Според информацията то е на изчезналата Биляна Юлианова. По нея не са открити следи от насилие.
Юлианова е на 31 г., а сигналът за изчезването ѝ бе подаден на 15 октомври от мъжа ѝ в Пето районно управление в София. Веднага бе обявена е за издирване.
Близки и приятели на Биляна разказаха, че от няколко месеца е имала силна тревожност и паник атаки.
Според тях - става дума за следродилна депресия. Последните дни състоянието ѝ се влошило.
Преди фаталния инцидент тя била с приятелка, свекърва си и малкото си дете в дома си. Тревожността ѝ се засилила. Приятелката ѝ извикала Спешна помощ и с линейка са я закарали до Център за психично здраве "Н. Шипковенски". Там тя била придружена от семеен приятел. Той излязъл от кабинета за минути и когато се върнал - лекарката казала, че момичето е избягало.
“С голяма тъга пиша този пост, провокирана от самоубийството на Биляна, която беше изчезнала! Става дума за следродилната депресия! Аз самата минах през този ад след раждане на детето ми, който продължи 3 мъчителни години!”. Това написа във Facebook групата “Майките на София”, жена, която е предпочела да запази анонимност.
Ето го разтърстващия ѝ разказ:
“Никога не съм си представяла, че може да изпадна в подобно състояние! Нищо не ме радваше, изпитвах огромна мъка, болка, тъга, животът ми изглеждаше тежък и безсмислен, не можех да спя изобщо, не исках да ставам сутрин, а само да заспя и да не се събудя! Исках Бог да си ме прибере, защото душевната болка беше непоносима!”.
Снимка: Pixabay
“Нямах желание да се обличам добре, да се поддържам, да ходя на почивки, да живея... и то след такова радостно събитие като появата на детето ми!”
“Чувствах се виновна и се стравувах от това, въпреки че осъзнавах, че това е много страшна болест и, че аз нямам вина! А принципно съм силен и оправен човек”.
“След като разбрах, че я издирват и има депресия, веднага писах на посочения телефон и препоръчах лекарката, която буквално ме спаси и ми върна радостта от живота!”.
“За съжаление обаче закъсняхме и не успяхме да спасим нея!”.
“Толкова мъчно ми стана, въпреки че не я познавах, защото знам какво е преживяла!”.
“Много хора омаловажава тази страшна болест и се държат с хората, които преминават през това, така сякаш те си измислят и се глезят! Дават им съвети да се занимават с разни неща, да си намерят хоби, да се стегнат и т.н. А това е болест, която трябва да се лекува, защото когато си болен, нямаш нито сили, нито желание за каквото и да било!”.
“САМО ХОРА, КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТОВА, ЗНАЯТ ЗА КАКЪВ АД СТАВА ДУМА!”
“А повярвайте ми, наистина е тежко и страшно, все едно си в ада и не можеш да се измъкнеш от там!!! И множеството самоубийства от депресия доказват това!”.
“На мен ми помогна вярата в Бог и молитвите (много приятели се молеха за мен) и една психотерапевтка от София с разговори и лекарства. За съжаление нищо друго, което бях опитала, не ми помогна - психолози, хомеопатия, хранителни добавки…”.
“Анонимна съм, защото все още се срамувам открито да говоря за това, точно поради факта, че в България все още битува мнението, че депресията е глезотия и не се гледа сериозно на нея!”.
“В обществото не се говори за тези проблеми, заради провинциални предразсъдъци и клишетата, че нямало нищо по-хубаво от това да ти се роди детенце, но монетата винаги има две страни. Животът никога не е само черно или бяло. В този смисъл ние трябва да се опитаме да разберем родилките и да им окажем нужната подкрепа”, обясни пред ФрогНюз психиатърът д-р Владимир Сотиров.
“Обществото трябва да осъзнае, че следродилната депресия е проблем и той е многоизмерен. Хората трябва да разберат, че появата на дете може да има и негативни измерения. Затова трябва да говорим с младите хора и да ги подготвяме, да им казваме, “чудесно е, че ще имате детенце, но вие трябва да знаете, че това ще промени живота ви, ще имате еди каква си обезпеченост и т.н., готови ли сте за това, искате ли го, имате ли нужда от помощ?". Темата като цяло е малко идеализирана, а това е примитивен механизъм”, допълни той.
Според Сотиров следродилната депресия не е болестно състояние, по-скоро е болезнено състояние, защото не са само медицински причините за изпадането в него.
“Има много психологически фактори, които влияят по същество, като реакция. Въпреки, че се случва нещо на пръв поглед позитивно, то е и нещо, което много сериозно променя живота на човек и твърде често се оказва, че родителите, и майките и бащите не са подготвени за тази не драстична, а драматична промяна в живота си. Никой не си е направил труда да ги подготви за това”.
“Всеки казва, “няма нищо по-хубаво от това да ни родиш едно детенце и то да ни радва”, но това е един много сериозен натиск от по-възрастните към по-младите. Не е сигурно дали младите хора са готови за това събитие, появата на дете в живота им. Този натиск, който оказват най-близките, родителите ни, бабите и дядовците, той обслужва техните емоционални потребности. Те искат децата им да им родят внуци, защото за тях ще бъде добре да имат за кого да се грижат, да продължат рода си т.н. Дали младите искат да имат деца, това не е ясно. Никой не се старае да изследва техните емоционални потребности и най-вече тяхната зрялост, готови ли са за това изпитание”.
“Когато се окаже, че това се случи, а ти не си готов, чак тогава ставаш наясно с всички и негативни последици, до които води появата на дете, а това те смущава до степен, че ти блокираш. Ние не наричаме това болест, това е една патологична реакция”.
Снимка: Pixabay
Според психолога причините за следродилната депресия, както и при повечето разстройства са цяло съзвездие и работят в синхрон.
“Винаги причината е повече от една. Освен натиска от родителите, понякога появата на дете се случва случайно, без да е планирано. В България културата на семейно планиране не е развита, почти никаква я няма, ние се надяваме на Бог, късмета и провидението и когато се случи - тогава. Не е лошо човек да си намести в житейския проект появата на детето, за да може да се случи навреме и на място, тогава, когато ти се усещаш готов за това, чисто психологически си се нагласил”.
“Не трябва да забравяме, че има и ендокринни промени в организма на майката, това са чисто физиологични фактори, които също не трябва да се пренебрегват. Да не говорим, че майката е изморена от бременността, раждането на детето. Да не говорим, че ако няма мъж до себе си, партньор, който да се грижи за нея, тя се грижи за детето, но е в състояние, в което има нужда някой да се грижи всеотдайно за нея. Ако не получават достатъчно подкрепа, емоционална, психологистическа, логистична, финансова подкрепа, тогава е много лесно човек да се почувства в безизходица, в безпомощност как ще се справи с тази чудовищно голяма отговорност наречена отглеждане на дете. Ако човек не е достатъчно подкрепен, той много лесно може да развие състояние на безпомощност”.
Д-р Сотиров обясни, че родителите, които са изпаднали в следродилна депресия трябва да са в състояние, в което да могат да си признаят, че не се чувстват щастливи от това, че им се е родило дете.
“Трябва да се научим да говорим спокойно за проблемите, които съпътстват всеки един от нас в големите моменти от живота ни, без да бъдем нападани, че няма да бъдем заклеймени, обвинени от това, че сме слаби или сме се предали. В този смисъл трябва да има просвещение най-вече в децата, подрастващите младите хора, да не са стигматизиращи по отношение на страданието изобщо от другите. И тогава, когато някой сподели, изповяда своя болка, това да не бъде основание той да бъде разобличен като слабак, а да бъде основание ние да привключим в режим да помагаме, а не да санкционираме. Много сме добри в това да съдим”.
Психологът допълни, че човек трябва да се научи да търси помощ, трябва да има културен контекст.
“Това означава обществото да може да толерира подобен тип оплакване, споделяне на безпомощност, така че да може да го поеме като валидно оплакване, за да откликне на тази заявка за помощ. Когато нямаш право да се оплакваш, защото нищо лошо не ти се е случило, родило ти се е дете, нямаш право да се оплакваш, да си нещастен, защото имаш хубав мъж, хубава професия, нямаш право да се оплакваш - тогава започват едни обвинения към майката. Как такава майка да поиска помощ, при положение, че на нея ѝ е вменена вина? Мъжете също може да имат следродилна депресия”.
Снимка: Pixabay
“За следродилната депресия трябва да се говори като за нещо закономерно, естествено, обичайно и сравнително често появяващо се в първите две-три седмици след раждането на детето”, категоричен е д-р Владимир Сотиров.
“За това състояние има куп причини, не само биологични, физиологични, биохимични и хормонални, но и психологически и социални. Когато една майка изпадне в депресия, трябва внимателно да бъде анализиран не само хормоналния ѝ статус, да ѝ се направи преглед, а тя да получи и психосоциална подкрепа и да бъде анализиран социалния и психологическия й контекст. В този смисъл, няколко консултации с психолог преди раждането, като превенция на следродилната депресия, трябва да са задължително включени в грижите на родилката. Не само прегледите при гинеколог, които се предлагат в медицинския пакет за бременната и родилката. Там да се включва и консултация с психолог, който да даде възможност на родилката да идентифицира и да изследва страховете си, за да знае ще се справи ли. Всяка родилка има този страх и тази несигурност в себе си, на някакво ниво, дали ще се справи и какви фактори укрепват нейната способност да се справи”.
“Под фактори разбираме наличието на психологически и социални, наличието на подкрепа. Какви фактори укрепват нейната способност да се справи, респективно какви фактори саботират нейния капацитет да се справи. Няколко консултации с психолог са напълно достатъчни да идентифицират както терапевтичните фактори, така и факторите, които разболяват, намаляват нашата годност да родителстваме и да функционираме нормално. Когато идентифицират такава уязвимост, да се предложи подходяща подкрепа и тази подкрепа да не е само психологическа, но и социална. В екипа, който обгрижва родилката освен медицинска сестра, акушерка, гинеколог, да се се включи и социален работник или психолог”.
“Раждането трябва да се признае не просто като физиологичен феномен, който да се третира чисто медицински. Трябва да си дадем сметка, че бременността и раждането, появата на детето, в живота на човек е един много комплексен и сложен психосоциален феномен и той трябва да бъде обезпечен не само с медицинска грижа и подход, но и с психосоциална грижа. Този медицински модел трябва да бъде заменен, допълнен, обогатен. Трябва да бъде модел, който да включва не само биологичните изменения, но и психологичните и отношенческите, социалните умения”, категоричен е д-р Владимир Сотиров.
Снимка: Pixabay
Валя е на 27 години, майка е на дете под годинка. Пред ФрогНюз тя сподели, че пакетът женска консултация изначално е крайно недостатъчен и държавата като цяло не полага достатъчно грижи за родилките.
Вижте разговора:
“Доколкото си спомням, включва четири ехографски прегледа за цялата бременност, две провеждания на лабораторни изследвания кръв, урина и т.н, няколко записа на сърдечни тонове и изследване за генетични мутации. За рисковите бременности може и да не е така, не зная, моята не беше от тях. Да речем, че лабораторните изследвания, ако всичко е наред - е окей да са два пъти. Ехографските са крайно недостатъчни - в първия триместър на бременността е добре да се ходи на консултация 2-3 пъти месечно, за да се следи развитието. Във втория триместър обичайно се посещава гинеколог веднъж месечно за женска консултация, на която трябва да се провежда и ехографско изследване, за да се следи развитието на плода. От 36-та г.с. се препоръчва да се посещава гинеколог на всеки 14 дни, като отново всяко посещение е придружено с ехографски преглед. Съответно всички тези ехографски прегледи се заплащат от бременната. Поставянето на определен брой записи на сърдечни тонове, покривани от държавата също не е окей - понякога се налага да се правят записи и през ден, отново се заплащат от бременната. Повечето лекари работят с допълнителни пакети за женска консултация, където се заплаща такса за цялата бременност, включваща всички нужни прегледи и изследвания. В моят случай - 700 лв. Плюс още толкова по допълнителни препоръчителни прегледи и изследвания”.
Държавата грижеше ли се за Вас по време на бременността?
Категорично не. Не се полагат никакви социални грижи, не се подкрепят родителите - нито финансово, нито морално. Само забележете как са нарекли финансовата помощ, която отпускат при раждане (250 лв. за 2023 г., мерси, по-добре се почерпете) - еднократна помощ за раждане на живо дете. Тотално дехуманизиране. Борете демографската криза сами. А и между другото - отне ми цели 11 месеца, за да кандидатствам онлайн за нея - сайтът постоянно не работеше правилно.
Трябва ли да има психологическа подкрепа по време на бременността и след това?
“Задължително. Посещавам психолог от три години. Без психологична терапия нямаше да успея да мина без излишен стрес нито през бременността, нито през първите месеци след раждането. Това е силно емоционален и доста стресиращ момент и е редно всяка бременна да получи професионална подкрепа, не мисля, че споделянето с близки и приятели има същия ефект. Нужно е да се работи със специалист”, категорична е Валя.
Констанца Илиева
