Днес православната ни църква отдава почит на Св. Иван Рилски - небесния покровител на България.
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата му започнала да се развива и крепне религиозната вяра.
Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища.
Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание - в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот - на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, той постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само усилил своите заложби към духовно-съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование - да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги.
Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в рилската планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години.
Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", където съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до наши дни.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години.
От София - подир повече от 200-годишно пребиваване тук, българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. След като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли светите мощи в своята обител през 1469 г., където те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
