Това заглавие може да смути някои читатели, но думите се приписват и цитират като авторски на древният китайски мъдрец Конфуций. Съществува и вариант: Мъжът е мъж, когато е закусил. Много е възможно философът да е казал и тази мисъл. Той е известен не само с невероятните си познания, извлечени от живия живот, но и с уважението си към кулинарните постижения. Обичал много агнешко и риба. Някои от любимите му рецепти включвали рецета, която смесвала овнешко и дребни риби, с много подправки. Обичал също да полее вкусните ястия с добро вино.
Когато го питали, как е успял да стигне до толкова важни прозрения той отговарял: Никога не съм мислил вглъбен по цял ден и цяла нощ. Обичам да си почивам и да похапвам вкусни неща.
В последните години от живота му Учителят, както го наричали всички, се усмихвал, когато го посещавали важни чиновници и богаташи: „Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен“.
Днес е вторият ден от международната конференция посветена на 2575-годишнината от рождението на китайския философ Конфуций в Пекин. Присъстват учени от цял свят, които отдават почит на древния мъдрец, чиито съвети и мъдрости и днес звучат актуално.
Ето ние сме пред извънредни парламентарни избори и много българи все още се колебаят дали да отидат да гласуват или не, а други не могат да направят избор за кого да дадат гласа си.
Ето какво е казал Конфуций преди 2500 години: „В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си“.
И още: „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни“.
Нещо неясно?
В предизборната кампания не стихват споровете между различни политици и кандидати за праламента по отношение на войната на Русия срещу Украйна. Буквално вчера излязоха последните тъжни статистики, че от 24.02.2024 г. досега над 500 000 руски военнослужещи са загинали в агресията на чужда земя.
Конфуций: „Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш“. И допълвал: „Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда“.
През последните седмици се наслушахме на щедри, но фалшиви обещания, на общи приказки в прослава на една или друга партия. Но и на брутална пропаганда не само от български партийни централи, но и от чужди, най-вече от север. Всички пълни с лъжи и манипулации.
Конфуций: „Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.“
Харесваме мъдростите, но не си даваме сметка колко сме далеч от тях, как животът ни ги подминава, понякога с незаслужена надменност.
Нека си спомним за древният китайски учител Конфуций, докато в Китай продължава 7-я световен конгрес на конфуцианските асоциации в света.
Конфуций е изключително влиятелен древнокитайски философ и родоначалник на школата на конфуцианството.
Идеите на Конфуций са свързани най-вече с моралните ценности, поради което през вековете те се ползват за основа на голям брой китайски морални и социални практики. Конфуций вярва, че всеки човек може да бъде добродетелен, както и че всеки трябва да си знае мястото и ролята, която има във връзките си с други хора. За Конфуций верността и искреността са най-важните принципи на добродетелния живот.
***
Приема се, че Конфуций е роден през 551 г. пр.н.е. в Цюфу, княжество Лу, Китай, в семейството на обеднял благородник, избягал наскоро от китайското царство Сун.
Истинското име на Конфуций е Кун Циу, като по-късно той си спечелва прозвището “Кун Фудзъ”, което означава “Учителят Кун”.
За живота на Конфуций не се знае много, освен че като млад се налага да работи като слуга, за да поддържа семейството си след смъртта на своя баща. Жени се още на 19 години за младо момиче, от което има син. Когато е на 23 години умира и майка му, след което Конфуций влиза в тригодишен официален траур.
Въпреки трудностите, Конфуций успява да намира време за учение и след време става администратор с нисък чин в двора на династията Лу. Постепенно се издига в йерархията и стига до министър на правосъдието.
Счита се, че Конфуций се запознава лично с великия мъдрец Лао Дзъ и се консултира с него за ритуали и церемонии.
На петдесет и три годишна възраст, след като управляващите не обръщат внимание на негови предложения, Конфуций напуска, за да се отдаде на преподаване. Като учител, той започва да обикаля малки и големи царства в цял Китай, като проповядва своите политическите и административни възгледи, но така и никъде не ги вижда приложени на практика.
На шестдесет и осем годишна възраст Конфуций се връща обратно у дома в Цюфу. Там той продължава да обучава свои ученици чрез пет основни свои книги, станали известни по-късно като “Петте класики” или “Класическо петокнижие”:
1. Основно тълкуване на “И дзин” (Книга на промените);
2. “Ши дзин” (Книга на песните);
3. “Шу дзин” (Книга на историята);
4. “Ли дзин” (Книга на ритуала);
5. “Чун-цю” (Летопис на пролетта и есента).
В допълнение на тези съчинения, Конфуций пише и други важни трудове, сред които са “Да сюе” (Великото учение) – учение за принципите и пътя на самоусъвършенстване на човека, и “Джун юн” (Книга за златната среда) – учение за принципите на равновесието и хармонията.
В една от книгите на Конфуций е записано последното му послание към царство Лу и неговите ученици:
“Мислиш ли различно – развиваш, мислиш ли логично – поправяш, грешиш ли – се научаваш, но само съчетани, тези три неща водят до прогреса.”
Главните идеи от учението на Конфуций с фрагменти и крилати фрази се предават от уста на уста сред учениците му, а по-късно са събрани в съчинението “Аналекти”.
Конфуций умира през 479 г. пр.н.е., след като преживява тежко смъртта на своя син и на най-добрия си ученик.
Конфуций не казва нищо за боговете, но често говори за “тян”, или Небето, като източник на моралния ред. Според него, ние хората сме посредници, които Небето е избрало, за да въплъти своята воля и да обедини света с моралния ред.
Конфуций счита, че “дъ”, или Добродетелта, не се изпраща на хората от Небето само за управляващата класа, както традиционно се е считало в онези години, а може да бъде култивирана от всеки отделен човек.
Тъй като сам Конфуций се издига от нулата до поста на министър на правосъдието. Той вярва, че е дълг на средната класа, както и на управляващите, да се стремят да действат добродетелно и добронамерено (“жен”) в живота, за да допринесат за създаването на справедливо и стабилно общество.
***
Конфуцианството става официална религия при император Хан Уди, когато Дун Джуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Джуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян (дуаизъм) и петте първи елемента У-син.
Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шадзин, Шудзин, Лидзи, а също и загубената по-късно Юедзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е „Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите“.
Особено място при Конфуций е заемала концепцията Сяо – синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.
