При руска атака срещу Харков вечерта на 20 октомври са ранени 13 цивилни, съобщи Националната полиция на Украйна в Харковска област.
Според регионалните власти сред ранените има седем жени на възраст от 22 до 83 години и петима мъже на възраст от 21 до 38 години, предаде Kyiv Independent.
Русия е насочила три района в град Харков с управляеми авиационни бомби КАБ-250 около 22:00 ч. местно време, съобщава полицията. Вследствие на нападението някои райони на града са останали без електричество.
Владимир Тимошко, началник на областната полиция, заяви, че нападението е имало за цел да тероризира цивилното население на Харков.
„Руската тактическа авиация е дошла да нанесе удар откъм Белгород“, каза той.
„КАБ бяха „разпръснати“ хаотично из града, което показва, че не става дума за целенасочена атака срещу военни обекти, а за тероризъм на местното население“.
При удара са нанесени щети на жилищни сгради, къщи, гаражи, бензиностанции и автомобили. На всички места на нападението са изпратени аварийни работници и в момента се разследват всички последици от ракетния удар.
Харков търпи постоянни руски атаки повече от две години, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През последните няколко месеца се наблюдава засилване на ударите срещу гъсто населените райони на града.
Падащи отломки от дрон повредиха частна къща и девететажен жилищен блок в град Киев, а един човек беше ранен.
Кметът на града Виталий Кличко съобщи за това в своята Telegram, съобщава Укринформ.
„В резултат на падащи отломки в Соломианския район се е запалил покривът на частна жилищна сграда. Пожарът е бил бързо потушен. На мястото на инцидента е оказана медицинска помощ на един пострадал“, написа той.
Освен това парче отломка повреди прозорец и стенна декорация в девететажна жилищна сграда в район Холосиевски.
„Няма пожар. Няма пострадали“, заяви Кличко.
По-рано областният управител на Киев Серхий Попко заяви, че по предварителни данни отломки от атаката на руските ударни БЛА са регистрирани да падат в Днепровския район на открита територия.
Украински официални лица също така предупредиха, че Москва отново се готви да нанесе удари по енергийната инфраструктура на Украйна преди зимните месеци, което ще доведе до прекъсване на електрозахранването и прекъсване на основните услуги.
На 20 октомври Украйна съобщи, че е атакувала „най-големия завод за експлозиви“ и летище на Русия през нощта - последното от поредицата нападения с дронове с далечен обсег на действие в тила с цел бавно смилане на мощната военна машина на по-големия враг от разстояние.
Източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви, че дроновете са се насочили към големия държавен завод „Свердлов“ в град Дзержинск в Нижегородска област, на около 900 км навътре в Русия.
Заводът е подложен на санкции от САЩ и ЕС от 2023 г. насам заради това, което според Държавния департамент на САЩ е работата му по „придобиване на стоки в подкрепа на военните усилия на Русия“. Заводът произвежда експлозиви, промишлени химикали, детонатори и боеприпаси, заявиха САЩ в съобщение за пресата при обявяването на санкциите.
Източник заяви, че заводът произвежда авиационни и артилерийски снаряди, авиационни бомби и бойни глави, които помагат на Русия да продължи да води войната си срещу Украйна.
По-късно през деня Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщи, че Украйна е нанесла удар и по летище Липецк-2 в Липецка област, разположено на над 400 км от украинската граница. Тази атака е насочена към складове за боеприпаси, съоръжения за съхранение на гориво и самолети на летището, за което е известно, че е дом на руски самолети Су-34, Су-35 и МиГ-31, допълни той.
Операциите са били проведени в сътрудничество между СБУ, Агенцията за военно разузнаване на Украйна (HUR) и Силите за специални операции, заяви източникът от СБУ.
Украйна, която е без екипаж и оръжие на бойното поле, се обърна към самоделни дронове, за да се опита да изтощи максимално руския боен потенциал от разстояние, насочвайки се към обекти на руския военно-промишлен комплекс, авиобази или петролни рафинерии.
Макар че Украйна редовно твърди, че атакува дълбоко в Русия, е трудно да се провери автентичността на съобщенията и мащаба на нанесените щети.
„СБУ работи по засилване на санкциите срещу завода „Свердлов“ - заяви източник от СБУ.
„Към икономическите санкции добавихме дронове, които дават мигновен ефект. Работата по намаляване на военния потенциал на противника ще продължи“.
По-рано през октомври друг украински безпилотен самолет подпали руски оръжеен склад, съхраняващ севернокорейски боеприпаси в Брянска област, съобщи Генералният щаб на Украйна на 9 октомври.
През септември естонският полковник Антс Кивиселг, ръководител на разузнавателния център на естонските отбранителни сили, заяви, че украинският безпилотен удар по оръжейния склад в руската Тверска област е унищожил боеприпаси за два до три месеца.
При руски нощен ракетен удар по централно-източния град Кривий Рих са ранени 17 души, съобщи на 20 октомври началникът на военната администрация в града Олександър Вилкул.
Според Вилкул руските войски са нанесли два удара с балистични ракети по града, разположен в Днепропетровска област. Осем от ранените в момента се намират в болница, но състоянието им е „умерено“, заяви той в публикация в Telegram.
Вилкул заяви, че Русия е нанесла удари по „мирни граждански обекти“, като е повредила 15 сгради, три учебни заведения, три административни сгради, седем предприятия, хотел, три пожарни коли и 20 автомобила.
Кривий Рих, родният град на президента Володимир Зеленски, редовно е подлаган на ракетни атаки, тъй като се намира недалеч от фронтовата линия.
Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., силите на Москва атакуват военни и граждански обекти в цялата страна, използвайки ракети и дронове.
Кривий Рих, с население от около 660 000 души, е вторият по големина град в Днепропетровска област. Градът се намира на около 70 км северозападно от най-близката зона на фронтовата линия.
Министрите на отбраната на страните от Г-7 потвърдиха ангажимента си да подкрепят интеграцията на Украйна в НАТО, се казва в съвместното изявление след срещата им в Неапол на 19 октомври.
„Подкрепяме Украйна по необратимия ѝ път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, се казва в изявлението.
Министрите също така обещаха да продължат да оказват военна помощ на Украйна както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и подчертаха значението на подкрепата за обучението и образованието на украинските отбранителни сили.
„Приветстваме съответните усилия на НАТО и ЕС в рамките на Програмата на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението в Украйна и Мисията на ЕС за военна помощ“, се казва в документа
Министрите потвърдиха също така целта си за постигане на „всеобхватен, справедлив и траен мир“, който зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както е определено от международното право.
Позицията на Белия дом по отношение на присъединяването на Украйна обаче е, че покана за членство в НАТО вероятно няма да бъде отправена в краткосрочен план, позовавайки се на необходимостта от реформи и изпълнение на условията за сигурност.
Не сме на етап, на който Алиансът обсъжда отправянето на покана в краткосрочен план“, заяви посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит на 16 октомври преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, предаде Voice of America.
„Но, както винаги, ние ще продължим разговорите с нашите приятели в Украйна за това как те могат да се придвижат към Алианса“, добави Смит.
