Европа е изправена пред най-голямото си дългосрочно предизвикателство — технологичното изоставане, което застрашава сигурността на континента, заяви ветеранът германски дипломат Волфганг Ишингер.
Борбата на Европа да разработва и произвежда най-съвременните технологии в света е „най-голямото дългосрочно предизвикателство“ за сигурността на континента, според ветерана германски дипломат Волфганг Ишингер. Бивш германски посланик в Съединените щати, Ишингер е създател на ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността — известна още като "Давос с оръжия" — която събира на едно място държавни глави, военни ръководители, водещи дипломати и представители на отбранителната и технологичната индустрия.
В интервю за POLITICO в Брюксел тази седмица Ишингер заяви, че Европа „определено не е в добра форма“ по отношение на способността си да се конкурира в областта на технологиите за отбрана и сигурност.
„Смятам, че това вероятно е най-голямото дългосрочно предизвикателство за Европейския съюз: технологичната пропаст,“ каза той, добавяйки, че „това трябва да бъде поставено на върха на дневния ред“, редом с войните в Украйна и Близкия изток.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече е поставила този въпрос в центъра на своята следваща програма, като обедини портфейлите за „технологичен суверенитет“, сигурност и отбрана, и ги предаде на един от своите ключови служители — Хена Виркунен. Виркунен, номинираната от Финландия за изпълнителен вицепрезидент на Комисията, ще трябва да защити своите планове пред Европейския парламент на 12 ноември.
Изборът на фон дер Лайен да обедини технологиите и сигурността е показателен на фона на войната в Украйна, вълните от хибридни и киберзаплахи към цифровата инфраструктура и глобалните вериги за доставки на технологии, които се използват като оръжие от САЩ и Китай. Посланието е ясно: технологиите могат да помогнат за постигането на целите на ЕС в областта на сигурността и отбраната.
Но Ишингер се опасява, че плановете на ЕС няма да бъдат достатъчни: „Моят оптимизъм е донякъде ограничен, защото не мисля, че правителствените институции, било то на национално или на ниво ЕС, могат действително да постигнат това.“
Според бившия посланик основната пречка пред Европа е фрагментацията на капиталовия ѝ пазар, като той подкрепя анализа на бившия италиански премиер Марио Драги, изложен в скорошния му доклад относно способността на Европа да се конкурира в световен мащаб.
„Завършването на Съюза на капиталовите пазари е вероятно най-важното условие, за да се постигне успех в това отношение“, заяви Ишингер.
Секторът на технологиите за отбрана в Европа изразява подобни опасения. Съоснователят на германския военен AI лидер Helsing, Гундберт Шерф, по-рано този месец заяви пред POLITICO, че европейските страни трябва да преразгледат и увеличат своите инвестиции в военни технологии. Техно-военно индустриален комплекс В миналото военните изследователи са били пионери в разработването на технологии, като реактивните двигатели, тиксото и интернет, които по-късно са намерили приложение в цивилния сектор. Сега процесът се е обърнал — генералите търсят технологии, разработени в гражданския сектор.
Тази промяна е на преден план в Мюнхенската конференция по сигурността през последните години. Все по-често конференцията се обръща към технологичния сектор за решения на проблемите със сигурността — както в киберпространството, така и на бойното поле — чрез иновации като изкуствения интелект.
Мюнхенската конференция привлече водещи технологични лидери като Марк Зукърбърг от Facebook и Брад Смит от Microsoft в последните години. Също така тя служи като платформа за фирми като Microsoft, Google и други, които представят своите идеи за това как технологиите могат да допринесат за сигурността и укрепването на военните способности.
Миналата година гигантите от сектора на технологиите използваха конференцията, за да стартират индустриална инициатива, чийто ангажимент беше да защитават изборите от нарушения с помощта на AI.
POLITICO първи съобщи през септември, че Йенс Столтенберг, бившият норвежки премиер и доскорошен генерален секретар на НАТО, ще заеме ролята на председател на Мюнхенската конференция по сигурността. Ишингер сподели, че лично е почукал на вратата на дома на Столтенберг в Брюксел, когато норвежецът приключвал своя пост в НАТО.
„Просто се опитвах да разбера дали би искал да се включи по някакъв начин“, каза Ишингер. „В рамките на 10 минути от началния разговор разбрах, че той е ентусиазиран от идеята.“
Столтенберг ще поеме ръководството на конференцията и ще започне мандата си малко след следващото издание на форума през февруари 2025 г. Ишингер предаде председателството на конференцията на Кристоф Хойсген през 2021 г., но остана ключова фигура като президент на Фондацията на Мюнхенската конференция по сигурността.
Превод и редакция:ФрогНюз
