Нападнете журналиста, засипете го с обвинения, унижете го, подиграйте му се и вече сте известен. Имам мускули и мога да смачкам гадината, дето задава неправилни въпроси. Това е все по.често срещаното лице на политическия мачо, устремил се към парламенти и власт с цената на всичко. Довчерашни мижитурки, ваксаджии и комплексари се изживяват като значими фактори.
Днес отново един такъв се нахвърли на Мария Цънцарова от бТВ. Тя и колегата й Златомир Йочев се опитаха да неутрализират заплахата и да излязат от ситуацията къде с аргументи, къде с чувство за хумор. Чувството обаче, че нещо не е наред, че нещо се обърква опасно, се засилва.
Подобни изяви съпътстват и предизборните студия в различни медии.
Ръководството на бТВ преди дни излезе с декларация след подобен епизод на публично насилие срещу водещата Цънцарова. Не им се получи, защото текстът бе общ, пожелателен. Нещо като отбиване на номер.
Много по-задълбочена, конкретна и предупреждаваща за настъпващия фашизъм срещу медиите бе позицията на преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски“ Георги Лозанов.
Опасността от разпасалите се политици, обявили открита война на медии и журналисти, които не им харесват – разбирай, че не им играят по свирката – бе тема и на проф. Евгени Дайнов.
Гласът им обаче остава приглушен, нечут заради големия шум, който вдигат представители на политическата банда. Или лудница, както ви харесва.
Поведението на въпросните политически мачовци напомня психопортрета, който Д-р Хенри Мъри, един от водещите експерти по психология на личността през ХХ век, прави на Хитлер. Той е следният: невроза, истерия, шизофрения, параноя. Прибавя Едипов комплекс и страх от „загуба на популярност или влияние“.
Тези хора треперят, защото надникналите у нас свобода и демокрация дадоха шанс на хорските мечти и надежди да станат реалност. Когато човек усети светът като дружелюбно място, той няма как да бъде върнат в моделите на Сталин и Хитлер. Трудно се манипулира и плаши. Затова путинчетата и фюрерчетата бързат.
Пред очите ни Путин опитва не просто да възкреси, а да сътвори нова империя от примитивно закърпени болшевизъм и див капитализъм. С патриотични призиви. И върху труповете на стотици хиляди руснаци и украинци, което трябва да го превърне в нещо като руски вариант на Злостър, Франкенщайн или Кашчей Бессмертный. Така той се надява да пребори вътрешните демони и комплекси, които го разяждат, както ръждата единствения и непотребен руски самолетоносач...
Затова прекроява брутално историята не само на Русия, но и на други държави, както е угодно на неговата политическа и военна доктрина. За постигането на тази цел той хвърля огромни усилия, човешки ресурс и пари, за да превърне пропагандата в оръжие за масово поразяване. Информационната война той прехвърли от национален в глобален мащаб. Всяка своя лъжа той разпространява за минути в целия свят през социалните мрежи. Преборва истинската реалност със създадена от него реалност. Постоянно, агресивно, със заплахи и обещания за някакъв нов живот. Метареалност, в която той миксира всички безумия, плод на психичните му проблеми.
Тази путинова реалност марширува и в България, надянала новите ботуши на национализма в най-уродливите му форми. Това превръща реалностите в нереалност, в някакъв измислен, натрапен свят.
На 2 септември 2024 г. Путин в интервю за монголското издание „Оноодор“ заявява, че Западът се опитва всячески да „трови руската журналистика и медиите“. Този подход противоречи на демократичните принципи и свободата на словото. Западът смята себе си за „еталон за свобода“, но се опитва да скрие неприятните факти за себе си и оказва натиск върху руските журналисти да изкривяват действителността, - гневи се Путин. Според него Западът продължава да насажда мнението, че Русия е агресор и враг на Украйна, а не братски народ-освободител.
Перверзия, нали? И е точно това.
По негово разпореждане бе гласуван законът за „чуждестранните агенти“ в областта на медиите, културата и неправителствените организации. 273 дела се водят срещу журналисти в Русия по този закон. В момента 25 журналисти са в затвора. Редакторът на в-к „Комерсантъ“ Иван Софронов е осъден на 22 години лишаване от свобода за анализи на военните действия срещу Украйна.
Над 40 са хората от медии в следствените арести. Десетки са напуснали страната за да избегнат полицейско и прокурорско преследване.
През 2023 г. Русия е в първата десятка на страните, където журналисти и автори на публикации са преследвани жестоко от властите и са подложени на репресии. По свобода на словото и медиите страната се намира на 164-о място.
В руските арести се намират 13 чуждестранни репортери по обвинения, че са извършвали шпионска дейност или са засегнали доброто име на руската армия.
Нападките срещу медии и журналисти у нас не са рядкост. Публичното насилие срещу срещу тях се упражнява последователно и брутално. Словесните нападки са може би най-леката форма на агресия. Много ефективни са икономическият натиск, лишаването от достъп до реклами (такива са поправките в Закона за хазарта и рекламирането в медии), политически натиск, институционален натиск, съдебно преследване, натиск от МВР и тайните служби, компроматни атаки, персонални непублични заплахи и пр.
Това окрилява вулгарното и нерядко просташко поведение на политици спрямо медии и въобще спрямо свободата на словото. И тази свинщина се осъществява по матрицата на Путиновата пропаганда.
Ето така се прави, казват ни те и се изплюват в лицето ни.
Няма медийна солидарност нито защита от гилдията. В самото общество пускат корени неприязънта и недоверието към медиите. Всъщност политическите мутри чрез заплахите към медии и журналисти се опитват да уплашат гражданите, да им внушат, че силата е в тях, а не в хората.
В журналистическите среди има хора, които отблъскват с раболепното си поведение и преклонение пред чужди интереси. Те са толкова противни, колкото и домораслите нарциси и галфони. Такива има навсякъде, но това не отменя съпротивата срещу политическия боклук. В крайна сметка всеки, който има глава на раменете и нещо в тази глава може да отсее зърното от плявата.
Именно липсата на обществена реакция и съпротива будят недоумение и тревога. Седим и гледаме - чакаме нещо ще се промени от само себе си. Наистина ли сме беззащитни? Ако десетина дни не се споменава за някой от въпросните нахалници в медиите, ще се окаже много бързо в политическата морга.Цяла партия може да го последва. И това ще се случи един ден.
Огнян Стефанов
