Страшната вълна от държавни фалити след Covid най-накрая достигна върха си, като страни като Гана, Шри Ланка и Замбия приключват години на болезнено преструктуриране на дълга, пише Ройтерс.
Международният валутен фонд (МВФ) и други обаче се тревожат, че може да се появи опасен недостиг на ликвидност в много развиващи се икономики – спирайки развитието, забавяйки смекчаването на влиянието от климатичните промени и подхранвайки недоверието в правителствата и западните институции.
Проблемът, а и как да се реши, при положение че западните държави все повече се въздържат да дават пари, е ключова тема на есенните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон тази седмица.
„Това е предизвикателство в смисъл, че за мнозина обслужването на дълга е нараснало, заемите са станали по-скъпи, а външните източници – по-малко сигурни“, казва Кристиан Либралато, портфолио мениджър в RBC BlueBay.
Най-високопоставеният икономически дипломат на Министерството на финансите на САЩ призова за нови начини за предоставяне на краткосрочна ликвидна подкрепа на държавите с ниски и средни доходи, за да се предотвратят дългови кризи.
Кръгла маса по темата за глобалния държавен дълг (Global Sovereign Debt Roundtable) – инициатива, обединяваща представители на държави, частни кредитори, Световната банка и Г-20 – също се опита да разгледа този въпрос и той ще бъде включен в дневния ред на срещата им във Вашингтон в сряда.
В условията на ограничени бюджети и кризи на всеки ъгъл обаче Вера Сонгве, председател на Liquidity and Sustainability Facility – група, която цели намаляването на разходите по дълга за Африка – заяви, че настоящите решения нямат необходимия мащаб и скорост.
„Страните избягват... разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура, за да обслужват дълга си“, казва Сонгве. „Дори в развитите икономики... има напрежение в системата.“
Въпрос на капитал
Данни на групата с нестопанска цел ONE Campaign показват, че през 2022 г. 26 държави, сред които Ангола, Бразилия, Нигерия и Пакистан, са платили повече за обслужване на външните дългове, отколкото са получили като ново външно финансиране.
Много от тях за първи път получиха достъп до облигационни заеми близо десетилетие по-рано, което означава, че големите плащания станаха дължими точно, когато световните лихви се повишиха, а това направи достъпното рефинансиране недостъпно.
Според изчисления на ONE през 2023 г. тези потоци ще станат отрицателни за развиващите се страни като цяло – изчисления, подкрепени от експертите във Finance for Development Lab, пише Investor.
„Ръководената от МВФ глобална социална мрежа за финансова сигурност просто вече не е достатъчно дълбока“, казва пред Ройтерс Ишак Диуан, директор по изследванията във Finance for Development Lab.
Диуан, който е прекарал две десетилетия в Световната банка, твърди, че макар пълните официални данни все още да не са налични, нетните отрицателни трансфери за 2023 и 2024 г. вероятно са по-лоши. Свежото финансиране от МВФ, Световната банка и други многостранни организации не успява да компенсира нарастващите разходи, казва той.
Представителите на Световната банка и МВФ изглежда са съгласни с това. Световната банка цели да увеличи капацитета си за отпускане на заеми с 30 млрд. долара в рамките на 10 години. МВФ намали допълнителните такси, свивайки разходите за най-затруднените кредитополучатели с 1,2 млрд. долара годишно.
Вълната се обръща?
Банкери твърдят, че много от държавите вече могат да се възползват отново от пазарите, което облекчава проблемите с паричните потоци.
„Не мисля, че има ограничение в достъпа“, казва Стефан Вайлер, ръководител на отдела за дълг в региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка в JPMorgan. „Пазарът е наистина широко отворен“, посочва той.
Вайлер очаква емитирането на облигации в Европа, Близкия изток и Африка да достигне рекордните 275-300 млрд. долара през тази година, като е възможно през следващата година още държави да го направят, включително Нигерия и Ангола.
Разходите обаче остават високи. Кения, която се опитва да изплати падежираща доларова облигация, взе заем при лихва от над 10% - праг, който се смята за неустойчив.
Министърът на финансите Джон Мбади заяви, че Кения не може да финансира инфраструктурни инвестиции чрез бюджета.
„Кенийците продължават да се оплакват, че „нямат пари в джобовете си“. Това донякъде означава, че имаме проблеми с ликвидността на икономиката“, каза Мбади по време на пресконференция.
Отдръпването на Китай от кредитирането също засегна сериозно развиващите се страни, изменяйки това, което се бе превърнало в голям източник на входящи парични средства, в нетен отрицателен поток за изплащащите стари дългове.
А после?
Банките за развитие вече се опитват да работят заедно, за да увеличат максимално отпусканите заеми. Междуамериканската банка за развитие и Африканската банка за развитие са в разгара на глобална кампания, която цели да накара държавите да дарят резервните си активи в МВФ, т.нар. „специални права на тираж“, което според тях може да превърне всеки дарен 1 долар в 8 долара кредитиране.
Световната банка и други организации обаче все още се борят да убедят западните страни да отделят повече пари, за да увеличат кредитирането си. Потъналата в дългове Франция планира да намали чуждестранната помощ с 1,3 млрд. евро, след като предишното правителство на Великобритания съкрати своята.
Силният долар означава, че ключовият донор Япония ще трябва значително да увеличи вноските си, за да запази същото ниво на помощ.
Тази комбинация е токсична за развиващите се страни.
„Виждаме протести от Кения до Нигерия и другаде. Ситуацията е много опасна“, казва Диуан и добавя: „На този етап губим целия глобален юг“.
