Москва заложи на няколко от кандидатите за президент, но най-голямата стратегическа цел на Кремъл беше да удари смисъла на референдума в Молдова. Според молдовските служби, Русия е "инвестирала" 100 милиона долара, за да може да бламира кампанията за присъединяването на Молдова към Европейския съюз чрез разпространението на дезинформация, фалшиви новини и предизвикване на хаос. Разкрита бе и голяма мрежа от близо 300-350 хиляди фиктивни гласоподаватели, които са били купени от издирвания местен олигарх Илан Шор, работещ за Кремъл, за да да гласуват “против” в референдума в Молдова".
Това каза пред ФрогНюз Николай Кръстев, балкански анализатор и журналист от БНТ. Специален пратеник по време на военните действия в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Северна Македония, автор на документалния филм "Другата Русия" и бивш кореспондент на БНР в Белград и Москва.
"В района, населен с етнически българи - Тараклия, само 13,15% от нашите исторически сънародници са гласували за интеграцията на страната в Европейския съюз. Това е много смущаващо, при положение, че България е инвестирала в създаването на висше учебно заведение там - Тараклийския университет. Спомняме си колко активни бяха усилията на българската дипломация и на българската държава този университет да бъде съхранен и запазен във времето. През последните години той стана част от Русенския университет, като негов филиал в Молдова. Вижда се, че България, като член на ЕС и на НАТО, трябва да бъде много по-активна, както останалите страни от ЕС, в Молдова, които дадоха своя принос в тази посока. Страната ни трябва да засили своята гражданска и образователна дипломация", каза още той.
"Молдова има своето важно регионално и геополитическо значение по отношение на войната в Украйна. Молдова трябва да бъде подпомагана в битката с кремълската пропаганда", смята Кръстев.
"Молдова и Грузия са двете важни точки за Кремъл в Черноморския регион, през които Русия все още не може да постигне пълно властване в региона. Русия цели спирането на процеса на европеизация на Молдова, защото през Молдова минават коридорите за износ на украинско зърно към румънските пристанища на река Дунав, както и от украинските пристанища на Черно море, което е важна подкрепа за украинската икономика, поставена на изпитание в последните две години и половина. Същото важи за коридорите за доставка на керосин за украинската армия".
"Ставащото в Молдова и в Грузия е ключово за всички нас - не само черноморските държави, но и страните от Европейския съюз. Молдова и Грузия имат своето измерение за стабилността в дългосрочен план за всички нас в този сложен конфликтен момент".
Ето и цялото интервю:
Виждаме крайните резултати от референдума “за” или “против” членство в Европейския съюз от Молдова - гласовете “за” бяха повече, но резултатите са много близки: 50,46% “за” на 49,54% “против”. За какво говори този близък резултат?
Това говори, че молдовското общество е разделено. То е разделено от кремълската пропаганда, която идва от Москва. Много дълго време - в последните две години и половина, пропагандата работеше за създаване на напрежение, на противопоставяне. Най-отчетливо, разбира се, през последните няколко месеца, когато Молдова провеждаше своята предизборна кампания както за президентските избори, така и за референдума за вкарване на европейския вектор в молдовската конституция. Всичко това показва, че кремълската агитация беше много ефектна и успя да раздели много дълбоко молдовското общество.
Виждаме го и от резултата - той е почти 50 на 50%.
Абсолютно, да. Москва заложи на няколко от кандидатите за президент, но най-голямата стратегическа цел на Кремъл беше да удари смисъла на референдума. Успя частично да го подкопае, но изборният резултат от референдума - крехкото “да”, идва по-скоро от молдовците в чужбина, от молдовската диаспора, която успя да защити пътя на страната и мястото ѝ в Европейския съюз. Иначе пред молдовското посолство в Москва имаше много големи опашки. Заговори се, че там са били вкарани и хора, които не са били молдовци, за да могат да увеличат безкрайно много процента на недоволните молдовци в чужбина и да парират тези, които искат страната им да се присъедини към Европейския съюз. Много хватки бяха приложени от страна на Кремъл в тази посока.
Буди интерес и информацията, че руски кораб, който е преминал и през украински води, е успял да стигне до едно от южното молдовско пристанище в Черно море Джурджулещи и оттам са слезли хора, които след това са влезли на територията на Молдова без да бъдат проверени. Не се знае дали са пренасяли само пари, дали са били потенциални гласоподаватели, но е факт намесата на Русия от една страна, в президентските избори, но по-скоро в референдума.
Meta изтри и доста фалшиви профили в социалните мрежи в навечерието на президентските избори в Молдова - профили, които бяха създадени с цел влияние върху рускоезичното население в страната. Според молдовските специални служби, Русия е "инвестирала" 100 милиона долара, за да може да бламира кампанията за присъединяването на Молдова към Европейския съюз и да опита да спре успешния изход от референдума чрез разпространението на дезинформация, фалшиви новини и предизвикване на хаос. Няколко дни преди края на предизборната кампания молдовската полиция изнесе информация, че има подготвена група от молдовски граждани, които да участват в безредици в Молдова. Те са се подготвяли в Босна и Херцеговина, в Сърбия, както и в Русия.
Всичко това е много смущаващо. Дори да приемем, че не става въпрос за 100 милиона, а за 50 милиона долара, това отново не са малко средства за Молдова, която е с малко население - 2,6 милиона души. Отделянето на такава огромна сума, означава, че наистина са верни сметките, представени и от президента Мая Санду, казвайки, че е разкрита голяма мрежа от близо 300-350 хиляди фиктивни гласоподаватели, които са били купени от издирвания местен олигарх Илан Шор, работещ за Кремъл, за да да гласуват “против” в референдума в Молдова. Ако това е вярно, а по всяка вероятност тази информация е вярна, ако не бяха тези 300 хиляди души, вероятно пак щеше да има противници, но нямаше да са такъв висок процент - 49,54%, а щяха да са 20-25%, което е реалистична цифра, но 49.50% е много сериозен резултат. Кремъл успя да постигне целта си да раздели молдовското общество. В случая обаче беше активизирана идеята молдовците да не искат да се присъединяват към Европейския съюз. Единственият, който първоначално говореше от името на молдовската опозиция, която беше срещу присъединяването на страната в ЕС, беше не друг, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Дмитрий Песков каза, че изборите в Молдова са манипулирани, имало “трудно обяснимо“ увеличение на гласовете в подкрепа на президентката Мая Санду и Европейския съюз. Разбираме обаче, че 300 хиляди гласа вероятно наистина са манипулирали вота, само че в обратната посока - към желаното на Кремъл.
Това са официалните данни на молдовските власти, че 300 000-350 000 души е трябвало да гласуват “против”. Мисля, че реално и тези 300 хиляди души да не са гласували, а да са гласували само 200 хиляди, пак не е малко. Електоралната карта в Молдова не е толкова голяма - 2,6 милиона души е цялото население на страната. Ако е имало 200-250 хиляди манипулирани гласа, това е сериозна цифра, която може да повлияе и да промени съотношение на политическия кантар в Молдова. Фактът, че се получи този резултат на противниците от 49,54% против, показва желанието на Москва да се намеси в изборните процеси в тази бивша съветска република.
В района, населен с етнически българи - Тараклия, само 13,15% от нашите исторически сънародници са гласували за интеграцията на страната в Европейския съюз. Това е много смущаващо, при положение, че България е инвестирала в създаването на висше учебно заведение там - Тараклийския университет. Спомняме си колко активни бяха усилията на българската дипломация и на българската държава този университет да бъде съхранен и запазен във времето. През последните години той стана част от Русенския университет, като негов филиал в Молдова. Вижда се, че България, като член на ЕС и на НАТО, трябва да бъде много по-активна, както останалите страни от ЕС, в Молдова, които дадоха своя принос в тази посока. Страната ни трябва да засили своята гражданска и образователна дипломация.
Министрите на външните работи от формата на Балтийската осмица, които бяха на посещение в Молдова няколко дни преди края на предизборната кампания, открито заявиха, че те разширяват своите дипломатически представителства или откриват такива в Кишенев. Това показва ангажираност на ЕС с процесите в Молдова. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която също беше в Молдова на 9 октомври, обеща близо 2 милиарда евро помощ за развитието на различни проекти в сферата на инфраструктурата и образованието на страната. Ето това е пътят, по който трябва да се върви и да се работи с населението.
Има два региона, които са много сложни в самата Молдова - Гагаузия, южният регион, и източният - Приднестровието, където има разположени руски миротворци. Молдова има своето важно регионално и геополитическо значение по отношение на войната в Украйна. Молдова трябва да бъде подпомагана в битката с кремълската пропаганда.
Видяхме митинг в Грузия на 20 октомври в подкрепа на присъединяването на страната към Европейския съюз преди предстоящите парламентарни избори, насрочени за 26 октомври. Можем ли да търсим връзка или да правим сравнение между случващото се в Молдова и в Грузия?
Може да правим паралел, защото Молдова и Грузия са двете важни точки за Кремъл в Черноморския регион, през които Русия все още не може да постигне пълно властване в региона. Факт е, че в последно време Русия цели спирането на процеса на европеизация на Молдова, защото през Молдова минават коридорите за износ на украинско зърно към румънските пристанища на река Дунав, както и от украинските пристанища на Черно море, което е важна подкрепа за украинската икономика, поставена на изпитание в последните две години и половина. Същото важи за коридорите за доставка на керосин за украинската армия, който е много важен за продължаване на съпротивителните движения и за да може украинската армия да спира руските нашественици на територията на Украйна. Затова Молдова има важно стратегическо измерение.
В енергиен план - Молдова ще може да получава електроенергия и газ от България и Румъния през Южния газов коридор, за който говореше специалният представител на САЩ по енергийната политика Джефри Паят. Същевременно много важна е и газовата връзка между България и Гърция, където страната ни играе ключова роля, за да може в Молдова и съответно в Украйна да бъде осигурена енергийна сигурност.
В Грузия също предстоят избори - на 26 октомври, какво ще покажат изборните резултати?
Ще покажат как гледат грузинците на започналата ориентация на страната в посока на Кремъл от управляващите от “Грузинска мечта”. Те водят доста близка до Кремъл политика, прикрита чрез “запазване на националния интерес”, но винаги в полза на Москва. Неслучайно Москва каза, че би желала да преговаря с управляващите в Тбилиси, с нейните прокремълски партньори на терен, за евентуално сближаване между двата отцепнически региона, които бяха отнети от Грузия след руските агресивни действия през 2008 г. в полза на местните проруски сепаратисти. Всичко това е ключово, защото запазването на стабилността в Черноморието е много важен елемент с оглед на процесите които произтичат в него.
По времето, когато се провеждаха президентските избори и референдума в Молдова, в грузинската столица имаше голям митинг на проевропейската опозиция, на който говори и президентът Саломе Зурабишвили. Тя поздрави Мая Санду, изразявайки надежда, че ще победи на президентските избори в Молдова, обърна се директно към украинския президент Зеленски и каза, че той трябва да продължи да защитава демокрацията в постсъветското пространство и да защитава своята страна. Заради всичко това смятам, че ставащото в Молдова и в Грузия е ключово за всички нас - не само черноморските държави, но и страните от Европейския съюз. Молдова и Грузия имат своето измерение за стабилността в дългосрочен план за всички нас в този сложен конфликтен момент.
Интервю на Илияна Маринкова
