Вдигането на минималната работна заплата спомага за приходите в бюджета на НЗОК. Това мнение изрази пред БНР здравният експерт от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков.
"Това е едно механично повишение на вноската. Очаква се, за съжаление се обсъждат и такива неща в кулоарите на властта, да се премине и към повишаване на максималния осигурителен доход. Това е заради основния проблем, пред който стои държавата – или повишава данъците, или дефицитът става все по-голям, т.е. трябва да се компенсира по някакъв начин харчът. В тази посока има едно повишение, което е механично. Проблемът е, че отново е за сметка на работещите в системата. Приходите, които влизат от всеки един работещ в частния сектор, са доста по-големи като количество и като сума, отколкото средствата, които държавата заделя за 9-те групи хора, които осигурява, сред които и най-големите потребители на системата – децата и пенсионерите", посочи специалистът.
По думите му е хубаво да се помисли за това държавата да отчисли своя дан в тази посока, за да не прехвърля всичко единствено и само на работещите.
Към момента пари има, въпросът е как ще бъдат изразходени те, категоричен е Шарков.
Той напомни за редицата заведени дела срещу НЗОК за изплащане на надлимитната дейност. Това, според него, поставя самата Каса пред сложен казус за това кога, как и дали ще може да разсрочи тези плащания във времето, защото в края на всяка година те се трупат. По данни на Здравната каса към момента преразходът в болничната помощ е около 306 млн. лв.
"Дали ще се наложи актуализация – отново стои под въпрос. Лятото имаше симптоми за това, че ще се наложи актуализация. Към момента, преди официалното представяне на бюджета, думите, че не се налага актуализация, са по-актуални, но чисто политически. Според мен прагматично – ще се наложи актуализация".
Шарков смята, че за следващата година е добре отсега да бъде заложено решението бюджетът за лекарства за домашно лечение да бъде около 380 млн., за да покрият нуждите на населението.
"Казусът с думата "безплатно" е, че накрая все някой трябва да плати сметката. В последните години се правят много действия в тази посока. В една немалка степен тези решения са популистки. От една страна са позитивни, защото хората би следвало да доплащат по-малко. Но всяка една такава сметка трябва да бъде правена в предходната година, за да бъдат готови всички заинтересовани страни в системата, да се подготвят за тези промени".
Другото важно нещо, според здравния експерт, е доколко държавата ще може да "отпусне колана", при положение, че се стремим и към влизане в еврозоната:
"Ето защо и сигналите от структури като НЗОК са именно в тази посока, че коланите ще се стягат".
Той смята, че бюджетът на Касата не е мислен като бюджет за инвестиция в здравеопазването, а по скоро като счетоводна сметка. По думите му са необходими много по-сериозни информационни кампании за това хората все по-навреме да посещават лекар, за да откриват навреме заболяванията.
