Предстоят предсрочни парламентарни избори. Твърдят – най-важните. Защото избираме свои представители за законодателния орган на парламентарната република. Това се изтъква непрекъснато. Но дали високопарните думи отговарят на реалностите? Не. Абсолютна заблуда.
Постоянна тема е и ниската избирателна активност. Изтъкват се какви ли не причини, но се забравя най-важната: суспендирането на Конституцията. Да, върховният закон е отсвирен, грубо, но точно казано, от политическия елит, изпълнителната власт, институциите и най-неприятното – от представители на съдебната система.
За това не се говори и дори да стане дума, няма да бъде признато.
Някои доказателства:
Още член 1 е доказателство, че основния закон на държавата е пунта Мара, извинявайте за неделикатния израз.
Ето: Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
Така е на хартия. Реално обаче истинската власт е в ръцете на правителството – това е очевидно. Като премиер Бойко Борисов бе викан, канен, умоляван десетки пъти да се яви в Народното събрание и да отговори на питания по важни за страната и обществото въпроси. Той отсвири всички тези опити и се е вясвал в парламентарната зала няколко пъти.
Дали има поне един случай на съобразяване на изпълнителната власт с Народното събрание дори, когато кабинетите са били служебни? Да вземем договора с турската компания „Боташ“. Правителството на служебния министър-председател Гълъб Донев подписа документ изцяло неизгоден за България без да му мигне окото, какво мисли НС по въпроса.
И президентът си позволява волности извън Конституцията, като не се съобразява с позицията на парламента по отношение на войната на Русия срещу Украйна, например.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Дали има българин, който вярва, че въпросните текстове се спазват? Най-острите критики на българските граждани и на наши международни партньори от години са, че не сме правова държава. Знаем, че корупцията е повсеместна, сблъскваме се с нея постоянно, но няма нито един осъден политик или управленец от кмет на малко населено място нагоре. Нито един.
Няма разкрито нито едно поръчково убийство от години. Нито един осъден за откраднати стотици милиони от обществени поръчки.
И как по-точно участваме в развитието на ЕС, след като непрекъснато фашизоидни копейки настояват в самия парламент да напуснем Евросъюза? Дори БСП, която уж е съгласна с членството ни постоянно дърпа страната към „русский мир“ на Путин? Това не е ли брутално погазване на Конституцията?
Продължаваме нататък.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Като как точно са равни правата на обикновените българи с правата на политиците и хората във властта? Смешно е дори да се коментира. С недосегаемостта на някои прокурори, ченгета, служители на тайни служби, министри са обособили каста, която съществува извън обществото, но на гърба на обществото. Тях закона не ги лови. Има жестоко несъответствие по линия на политическа принадлежност и обществено положение.
И още.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
По какъв точно начин държавата е понесла някаква отговорност за незаконно изсечени гори, умишлено причинени пожари, безхаберно и престъпно управление на водите, довело до сух режим в над 300 селища и засегнало над 1 млн българи само през 2024 г.? А незаконни строежи в ловни стопанства и защитени територии? За престъпното презастрояване на Черноморието и някои зимни курорти? Кой държавен служител, министър или премиер е понесъл някаква санкция за тези престъпления, извършващи се всеки ден пред очите ни?
Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Този член просто „плаче“ за Сатиричния театър. Наистина. У нас тези три власти не само не са разделени, но в много случаи престъпно свързани. Когато беше главен прокурор Иван Гешев се обръщаше към премиера Борисов с „шефе“. Преди него Сотир Цацаров редовно ходеше в кабинета на Борисов да се съвещават. Ходеше и в ЦУМ в кабинета на пловдивския почетен руски консул Георги Гергов, където проведе нерегламентирана среща с бизнесмен, когото се опита да наставлява… Висшият съдебен съвет се е превърнал в политбюро на съдебната власт поради политическите квоти и влияние в него.
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Как се връзва купуването на гласове и корпоративния вот с въпросния член? Референдуми – това яде ли се, пие ли се? Самите напъни да бъдат организирани такива са повече гротеска, отколкото израз на народното желание.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
Да, свободни са вероизповеданията, но дали църквата е отделена от държавата? В много случаи тя е зависима от изпълнителната власт: Борисов с народни пари от бюджета даваше за ремонти на манастири и храмове с цел качване на личния си рейтинг и този на неговата партия. Казва се лицемерие. По народному: С чужда пита помен прави. За зависимости става дума. В същото време няма прозрачност как се стопанисват църковните имоти и собствености, които са страшно много и вероятно струват милиарди.
Освен това БПЦ в лицето на новия патриарх Даниил показва, че не е свободна, след като той открито заема страната на агресора Русия.
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Всеки български гражданин може да даде поне три примера за тоталното нарушаване на точи член от Конституцията от самата държава и до най-ниското ниво на нейните структури.
Можем да продължим член по член, но ще стане дълго и тъжно изброяване.
Но един член е особено важен: Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Как се връзва този текст с домашното насилие, което вместо да намалява се увеличава? Колко вече са жертвите на домашно насилие и колко са случаите на незаинтересованост от държавни органи като МВР, агенции, прокуратура? Чиновници бол, но във всяко 4-о семейство има крясъци, обиди и шамари. Стотици деца годишно стават жертва на сексуални посегателства, а хиляди на физическа агресия. Тази агресия отдавна е пренесена и в училищата, на улицата, в заведения.
Елементарна република сме, не парламентарна.
Не знам дали има изход.
Емил Азар
