"Стойността на златото отразява слабостта на парите. Когато водещите централни банки прибегнат до ниски лихвени проценти, до количествени улеснения, практически парите губят относително своята стойност, своята покупателна сила в средносрочен и дългосрочен план. И в този момент някакъв твърд актив, който не може просто да бъде създаден от нищото, запазва по-добре своята стойност, което го виждаме като си увеличи цената в книжни пари. Златото не е поскъпнало толкова спрямо други стоки и услуги. Т.е. то е по-скоро предпазител срещу инфлацията."
Това заяви пред ФрогНюз главният икономист от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Вижте и цялото интервю:
Г-н Богданов, Марио Драги посочва в своя доклад "Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, че Европа следва да инвестира допълнителни 800 млрд. евро годишно, за да излезе от руслото на ниската продуктивност и ниския растеж, които дърпат континента назад, в сравнение със САЩ и Китай. Възможно ли е тези цифри да бъдат постигнати според Вас? Кое е най-ценното от доклада на Драги, което да се отнася пряко до България?
Могат да бъдат постигнати, но това няма да стане лесно и веднага. За да разберем как може да стане, трябва да си отговорим на въпроса "Какво е състоянието към момента и къде е проблемът?". В този анализ, според мен, доста детайлно се разглеждат много от факторите, които всъщност ограничават възможностите за инвестиции в европейската икономика, най-вече на частния сектор. Твърде много хора коментират дали и колко трябва допълнително да се дават публични средства, дали това ще товари бюджетите, дали това ще означава допълнителен държавен дълг. Но всъщност акцентът в анализа на Марио Драги е, че това трябва да са частни инвестиции. Големият въпрос е, че дори когато в Европа имаме добри продукти и иноватори, хора с талант и знания, дори когато има добри стартиращи компании, в един момент те разширяват и разрастват бизнеса си на други места. Най-вече, разбира се, се касае за САЩ. Така че този потенциал не се използва в Европа. И вместо инвестициите да се случват в Европа, това знание, това пазарно откритие, тази иновация и всичко, което се създава по този начин, се развива в други икономики. Така че това е общата картина. И трябва да има предпоставки и условия тези инвестиции да се случват тук. Включително, това разбира се касае до голяма степен и дигиталния сектор, дигиталните услуги и всички иновации, които произтичат от използването на цифровите технологии.
За България това важи с много сходна сила. И у нас има доста предприемчиви и иновативни хора и разбира се стартиращи компании, но виждаме, че в немалко случаи те в един момент разширяват бизнеса си, като излизат на чужди пазари. И съответно, набират капитал на други места, отново визирам САЩ, но и не само. И в крайна сметка понякога изнасят и цялата си дейност и услуги, вместо да останат в България.
Как да свалим бюджетния дефицит през 2025 г. бързо и ефективно?
Според мен в най-общ план трябва да преосмислим малко макроикономическата картина около нас. И след 3 години на висока инфлация да приемем, че всъщност този период свърши. Оттук насетне, при стабилни цени всички желания и амбиции за увеличения на разходите, включително за издръжка, включително за различни суровини и материали, както и най-вече за заплати, от порядък на 10-15-20-25 процента са просто абсолютно нереалистични. Тъй като на практика няма как да се случват в среда на ниска или липсваща инфлация. Така че това е основният момент - контрол върху разходите. И връщане към едни макроикономически реалности, в които всъщност 5-6% растеж на разходите не е малък, когато имате инфлация от порядъка на 1.5%. Това е решението за мен като цяло и вече отново се връщаме към темата, че разходите, включително когато са за заплащане на публичния сектор, когато става въпрос за инвестиции, трябва да се гледа индивидуално всеки конкретен разход дали постига резултат. Т.е. да има някаква насоченост. И ако трябва някъде да се дават повече средства, да е много ясно за какво се дават. И да се дават точно там, където е нужно, вместо подхода просто вдигане на всички системи с някакъв индекс или коефициент.
С оглед на предстоящите парламентарни избори, имаше ли дебати по икономически политики в предизборната кампания на партиите?
Според мен нямаше във формат, в който си го представят може би хората - телевизионен формат, в който си обещават някакви неща. Но има все пак теми, които бяха повдигани. Разбира се, такива, свързани с данъците, свързани с това дали трябва да се запазят някои вече започнали политики като например ДДС върху ресторантите и заведенията за хранене. Например какво да се прави с увеличението на заплатите в публичния сектор, разбира се, конкретно свързано с военните, МВР, учителите. Т.е., имаше икономически теми, просто не се случи някакъв централизиран сблъсък с пълни икономически програми.
Как според Вас политическата несигурност в страната влияние на инвестициите?
Има, най-общо казано, две групи компании, които са засегнати най-общо от политическата ситуация и от функционирането на правителството. Едната група това са бизнеси, които по някакъв начин в по-малка или по-голяма степен зависят от публични разходи. И най-конкретният пример - това са тези, които изпълняват публични инвестиционни проекти. Когато има политическа нестабилност, забавяне, отлагане на големи инфраструктурни проекти, това директно се отразява. Но пак в тази група има и компании, които разчитат на някои, особено от програмите от еврофондовете, в които има частно и публично финансиране. Но когато се забавят европейските програми, се бави и частното решение. Реално инвестиция, която би се случила, се отлага. Докато тръгне дадена схема или програма с еврофинансиране.
Разбира се, имаме и чисто частни инвестиции, които обаче в някаква степен зависят от някаква предвидимост. Те не са чак толкова много, но може би там са наистина големите инвестиционни проекти. И мисля, че все пак говорим за глобални корпоративни лидери и гиганти. Те, все пак, когато става въпрос за големи инвестиции, в повечето случаи искат да имат от другата страна някаква предвидимост и надежден партньор. Така че това е може и ефектът, но той не е толкова пряк и видим, това са по-скоро пропуснати или отложени неща в изчакване.
Все повече хора се интересуват как могат да осигурят финансова стабилност за себе си и за семейството си в условията на все още висока инфлация и забавяща се икономика. Физическото инвестиционно злато традиционно е един от инструментите, към който се обръщаме, за да предпазим себе си и доходите си във времето. В последните години интересът към инвестиционното злато значително расте. Защо е така според Вас?
Златото - то не е инвестиция, то е пари. Това е така, ако погледнем човешката история от хиляди години. Този метал винаги е имал функцията на съхранение на стойността и е бил по някакъв начин универсално възприеман в човешката цивилизация. Така че той има тези качества, но не трябва да се подмамваме с идеята, че това е инвестиционен актив, който първо, носи текущ доход, и второ, който носи бърза печалба от гледна точка на повишаване на стойността. Това според мен е грешно виждане. Това, че в последните 2 години това се е случило, не трябва да ни затваря очите, че е имало дълги периоди в историята, в които златото е било със стабилна и дори спадаща цена.
Стойността на златото отразява слабостта на парите. Когато водещите централни банки прибегнат до ниски лихвени проценти, до количествени улеснения, практически парите губят относително своята стойност, своята покупателна сила в средносрочен и дългосрочен план. И в този момент някакъв твърд актив, който не може просто да бъде създаден от нищото, запазва по-добре своята стойност, което го виждаме като си увеличи цената в книжни пари. Но нека не забравяме, че златото не е поскъпнало толкова спрямо други стоки и услуги. Т.е. то е по-скоро предпазител срещу инфлацията, но всъщност то най-често поскъпва, когато и инфлацията е висока.
Как се формират цените на инвестиционните златни кюлчета и монети?
Това са два различни продукта. Златните кюлчетa, или т.нар. инвестиционно злато, е все пак финансов продукт. Докато монетите имат, разбира се, и нумизматична стойност. Там мисля, че в България и ДДС се налага. Така че това е съвсем друг продукт. Има и различна бъдеща употреба, тъй като монетите имат и стойност като монети, освен това, че са от злато.
Може ли страната ни да поиска нов конвергентен доклад за еврозоната?
Формално всяка страна членка може по всяко време да поиска нова оценка. Така е записано в договора за функциониране на Европейския съюз. Така че това не е проблем. Въпросът е по-скоро на практика или с оглед на политическата реалност все пак би трябвало да има предпоставки за това. Не би трябвало да искаш доклад, ако не си сигурен какъв ще е изходът. Това би било доста дискредитиращо и рушащо доверието. Така че първо трябва да се види дали изпълняваме различните критерии за инфлацията. Второ, трябва да има ясно авторство това искане. Правителство, което всеки момент може да бъде свалено, ще бъде много странно защо би искало такава стъпка. Така че и тук все пак имаме връзка с политическата стабилност в страната. От друга страна, нямаме и нова Европейска комисия, което е другият интересен момент. Старата е действаща, но си отива, трябва да се избере нова, която да влезе в длъжност. Така че има по-скоро политически и конюнктурни реалности, с които трябва да се съобразим. Иначе, чисто формално, няма никаква пречка във всеки един момент да се поиска нов доклад.
Към 2028 г. cъдeбнaтa влacт щe cтpyвa нa дaнъĸoплaтeцa 2067 млн. лeвa. Т.е. зa пeт гoдини – oт милиapд дo двa. Как да си обясним този феномен?
Основният фактор, който движи бюджета на съдебната власт, е всъщност заплащането и допълнителните плащания към персонала, включително различни социални придобивки, облекло и т.н. Проблемът е следният - в нормативната уредба са предвидени нещо като автоматични механизми или способи за индексация на заплащането, и разбира се, на допълнителните разходи, свързани с персонала, което по някакъв начин автоматично пренася ръста на всички останали заплати в публичния сектор в повишение на заплатите и на магистратите. И на администрацията на съдебната власт.
А в същото време, самата съдебна власт не прави някакви по-съществени стъпки за да оптимизира разходите си. Т.е. да оптимизира къде, какви магистрати са нужни, прокурори, съдии, следователи. Къде каква администрация е нужна. Дали някъде може да се съкрати защото няма натоварване. Т.е. всички тези неща, които са свързани с едно активно управление на ресурсите, което да отговаря на реалността и на потребностите, т.е. там където наистина има работа и натоварване, да се влагат повече ресурси за сметка на места и случаи, където има по-малко натоварване. Това понеже не се прави, ние имаме всъщност едно механично, автоматично увеличение на разходите, най-вече свързани с персонала, което в крайна сметка те са около близо 90% от всички разходи в системата.
Интервю на Георги Камарашев
