Почерпете екипа, извършил операцията, били първите думи на Маджунов след операцията.
Във форума на Frognews.bg читателка описа трагедията на четиригодишното момиченце, което почина в ИСУЛ "Царица Йоана" в София на Бъдни вечер при усложнения след операция от сливици. Историята е описана свидетелски, вероятно от роднина, затова ви предлагаме тази версия, без никаква цензура и редакторска намеса. Всеки е свободен да я приеме или отхвърли.
Гергана (така е името на детето), беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до тежки усложнения. Напоследък боледуваше по-често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ-". След като посещават ИСУЛ попадат на "големия" доктор (тази титла е обидна) Маджунов. Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес. Операцията бе насрочена за 8 декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето, бе че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно.
Но при посещението на 8-ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са "докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, понеже от сливиците се стича секрет в дробовете му". Неговият коментар към личната лекарка е: " Ако много разбира, досега да го е излекувала". Като оставим настрана махленският му език и цинизъм, се вижда че заради 200 лева е готов да направи рискова операция. В 8 часа на 8-ми декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците "заради това, че са били подути вследствие болестта". Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата "на 9-ти". На 9-ти сутринта, родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е " Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони, за да почерпите екипа, провел операцията.
Прегледът е махленски и трае буквално секунди. Коментарът е че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките. Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. На 15-ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема се от дежурен лекар д-р Йорданов, тоя я прие и препоръча на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за 1 нощ. На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор "- Маджунов, погледни си пациентката. ".
Отговорът е " добре е, да бъде изписана". Отговорът му, може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите. Дори твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по-добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик "Оспамокс" и се прибира вкъщи. До последния ден детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й. Отново е водена при личен лекар, на 23-ти декември. Мнението на доктора е, че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта.
Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане. Хемоглобинът е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00 детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3-та градска болница, за да асистира. Екипът от 3-та градска излиза минути, след като влиза с коментара "Викнаха ни късно, изпуснахме детето". През това време никой не знаеше за кого е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижеха и ние чакахме информация, която никой не даваше. Към 24:15 излезе доктор, който съобщи на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първият кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението.
Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето. Оттук нататък, започват още по- големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере, за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5-то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която се спомина детето по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребваме деца, и знаем какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата за полиция, жалби, съдилища и т. н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата.
Тези събития се случват на Бъдни Вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се спасителят, а нашето дете си заминава. На 27-ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив "истината никога няма да излезе наяве, а и да излезе, няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България". Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментарът на "тройната експертиза" е , че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е "че в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба. На 28-ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк "Бакърена Фабрика". Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство.
На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора, готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само ИСУЛ. Гответе си пари, братя, иначе нищо не ви чака. Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15-ти и 23-ти. Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери - Андрей, когато пита къде е кака ? Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ?
