Иранските въоръжени сили подготвят различни сценарии за ответни действия при евентуален израелски удар. Степента на отговора ще зависи от мащаба на израелската агресия, като при нападение върху основни инфраструктурни обекти, Иран обмисля да изстреля до 1000 ракети и да активира съюзническите си групировки в региона.
Иранските въоръжени сили изготвят няколко военни плана с оглед на евентуален ответен удар от страна на Израел, пише в. "Ню Йорк таймс". Суровостта на отговора зависи от това какво ще направи Израел, пише американското издание, "Ню Йорк таймс". Ако израелските въоръжени сили извършат сериозна атака срещу Иран, като например нападение срещу петролна и ядрена инфраструктура, отговорът би бил яростен. При сбъдването на този сценарий Иран обмисля да изстреля до 1000 балистични ракети срещу Израел, да ескалира атаките от своите прокси съюзници в региона и да възпрепятства корабоплаването в Залива и през Ормузкия проток.
Ако атаките на Израел се ограничат до складове или до няколко военни бази, Иран може дори и да не отговори, пише "Ню Йорк таймс". Иран подкрепя мрежа от въоръжени групировки и политически организации в Близкия изток, сред които са ливанското шиитско движение "Хизбула" в Ливан, палестинското ислямистко движение "Хамас" в ивицата Газа и йеменските хуси. Всички тези организации извършват атаки срещу Израел.
В началото на октомври Иран изстреля около 200 балистични ракети срещу Израел. Израелското правителство заяви, че ще отговори на нападението, но не е ясно кога и как ще стане това.
Ако се осъществи значителен сблъсък между Иран и Израел, би могло да доведе до мащабен регионален конфликт с потенциални глобални последствия. Анализаторите смятат, че военните възможности на Иран и Израел значително влияят на геополитическата динамика в Близкия изток. Иранските въоръжени сили, разчитайки на развита мрежа от прокси групировки, биха могли да активират съюзниците си, включително „Хизбула“ и „Хамас“, които са доказали способности за асиметрична война срещу Израел. Подобна ескалация може да има отражение не само върху вътрешнополитическата стабилност в засегнатите страни, но и върху глобалните пазари на петрол, тъй като Ормузкият проток е стратегически важен за международния трафик на енергийни ресурси.
Развитието на подобна ситуация би било обект на сериозно наблюдение от страна на международната общност, като вероятно биха били предприети дипломатически опити за деескалация на конфликта, особено от страна на великите сили, които имат интереси в региона.
