Едва 15% от българите биха станали приемни родители. 68 на сто категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля.
Това става ясно от данни на социологическо проучване, проведено от агенция "Тренд", по повод Деня на приемния родител и приемната грижа.
Тревожните данни демонстрират ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство, посочват от Националната асоциация за приемна грижа. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство.
Жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете, сочи още изследването.
По-високият икономически статус е пряко свързан с по-голяма готовност за приемна грижа - хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-солиден интерес, отколкото тези с по-ниски доходи.
Образованието също играе ключова роля - хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа.
60 на сто от съгласилите се да са приемни родители биха приели тази обществена задача, без значение дали получават пари за това.
11% от анкетираните обаче биха се съгласили да станат приемни родители само срещу пари.
Приемната грижа се развива в условията на обществено неразбиране и намаляващ интерес, алармират от Асоциацията и уточняват, че у нас има близо 400 приемни семейства, при които няма настанени деца.
6% от участниците в националното допитване никога не са чували за приемната грижа.
