Необходимо е спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока. Това отбеляза гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и Управител за България в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев в интервю за БТА във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Световната банка и МВФ.
Във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута Радев бе категоричен, че трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България.
Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат, подчерта управителят на БНБ.
В противен случай, ако се стигне до отлагането на приемането на еврото, съществува риск от понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика, което експлицитно подчертават и рейтинговите агенции.
"При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят", допълни Радев.
Той аламира, че България е единствената страна, която е член на Банковия съюз, без да е член на еврозоната. По думите му в този контекст, подкрепата за присъединяването на страната ни в банковите среди остава силна и конструктивна.
По отношение на ревизираната надолу прогноза на МВФ за растежа на българската икономика до 2,3 на сто спрямо очаквания ръст от 2,7 на сто през пролетта, Димитър Радев посочи, че няма качествена разлика между новата прогноза на фонда и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година.
"На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие", уточни централният банкер.
Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържането на икономическата активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки, така че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност, каза още той.
Запитан за ефектите от новите задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ, Димитър Радев коментира, че целта на тези мерки не е да затруднят кредитирането, "а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. С тези последни мерки, ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага".
Според управителя на БНБ на тазгодишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон се открояват две тенденции - "една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина. Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна".
