"Затегнатата парична политика доведе до спад на инфлацията, без да подрине основите на световната икономика, което донесе силно чувство на облекчение."
В това увери управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на пленарната сесия по време на годишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
Глобалната инфлацията намалява. Според прогнозите на МВФ, спрямо равнище от 5,7 процента през четвъртото тримесечие на миналата година, сега се очаква ценовият темп да намалее до 5,3 процента през настоящото, четвърто тримесечие на 2024 г., и допълнително до 3,5 процента през същото тримесечие на 2025 г., като се очаква по-значителен спад в развитите икономики, посочи Георгиева пред делегатите на пленарната сесия.
"Все още обаче не е време за празнуване, включително защото, дори ако инфлацията намалява, новото и по-високо ниво на цените ще се запази", алармира ръководителката на МВФ.
По думите й светът сега е изправен пред риск от нисък растеж и големи задължения. "Прогнозираме, че световният БВП да расте с анемичен среден темп от 3,2 процента на година през следващите пет години. Нашите прогнози биват ревизирани все по-надолу през годините", изтъкна Георгиева.
Според нея в същото време глобалният публичен дълг ще продължи да расте. Има вероятност той да надхвърли нашата базова прогноза с до 20 процентни пункта от световния БВП при тежък, но правдоподобен негативен развой, каза тя и очерта по-вероятна картина, при която публичните дългове ще достигнат 100 трилиона долара.
"По-високите лихвени плащания "изяждат" нарастваща част от фискалните приходи, особено в страните с ниски доходи и нововъзникващите икономики", каза още Георгиева.
На този фон приоритетните разходи включват средства, свързани с демографията и борбата с климатичните изменения, а в страните с нововъзникващи икономики - и с ниските доходи. До 2030 г. според предвижданията на МВФ натискът върху разходите, произтичащ от тези политики, ще добави към годишните разходи в развитите икономики еквивалента на около 7 процента от БВП, а за нововъзникващите пазари - 9 процента от БВП, както и 14 процента в развиващите се икономики с ниски доходи, допълни Георгиева.
По думите й "светът се фрагментира и търговията вече не е мощният двигател на растежа, който беше преди. Отстъплението от глобалната икономическа интеграция, водено както от опасения за националната сигурност, така и от гнева на онези, които бяха потърпевши от нея, се отразява в мерките, предприемани по отношение на индустриалната политика, търговските бариери и протекционизма".
Действащият директор на МВФ отправи послание към делегатите на пленарната сесия, като ги призова към възстановяване на фискалните буфери; инвестиции в реформи, които насърчават растежа, както и да работят заедно, за да се справят с глобалните предизвикателства.
"С облекчаването на паричната политика, фискалната консолидация трябва да започне сега. Многогодишните фискални планове трябва да очертаят пътища за консолидация, съобразени със специфичните за всяка страна ситуации".
