Само 7 на сто от българите се чувстват несигурни по отношение на жилището или земята. 83 на сто се чувстват сигурни, което се дължи най-вече на факта, че 73 на сто от българите имат документ за собственост върху земята или жилището. Това показват данни от доклада на Prindex за 2024 г. Според българите най-важните причини за несигурността са, че наемодателят може да ги изгони, разногласия със семейството и роднините и най-вече липса на пари да си платят наема.
За сравнение в Гърция например несигурност относно жилището си са обявили 35% от жителите, като всеки пети се опасява, че няма да има пари за наема, а 14 на сто хазяинът да не им прекрати договора. В Унгария несигурност относно жилището са обявили 12 на сто, в Турция –37 на сто, във Великобритания – 14%, а в Сърбия – 11 на сто.
Последната глобална оценка на сигурността на собствеността върху земята и жилищата разкрива тревожни тенденции. Според доклада на Prindex за 2024 г. приблизително 1,1 милиарда възрастни по света — 23% от световното население — се чувстват несигурни относно правата си върху собственост или земя, като броят им се е увеличил значително през последните четири години. Този нов доклад, базиран на данни от 108 държави и обхващащ 87% от възрастното население на света, подчертава обезпокоителната възходяща тенденция в несигурността, като ситуацията се влошава за милиони, особено в Източна Азия, Тихия океан и Северна Америка.
Докладът представлява първото цялостно глобално проучване, проследяващо несигурността на владението във времето, като предлага дълбоко потапяне в причините за тези възприятия и техните последици за глобалната политика. Въпреки международните цели, очертани от ООН за устойчиво развитие, констатациите показват, че светът се отдалечава все повече от осигуряването на равни права на земя и жилище за всички до 2030 г.
23% от възрастните в световен мащаб съобщават, че се чувстват несигурни относно правата си на собственост, увеличение от 19% през 2020 г. Това бележи увеличение от 239 милиона възрастни през последните четири години.
Финансовата несигурност е основен двигател, особено в страните с по-висок среден и висок доход, където 9% от респондентите посочват финансови проблеми като неплатен наем или ипотека като основна грижа.
Регионът на Източна Азия и Тихия океан отбеляза най-рязък ръст, като допълнителни 176 милиона души съобщават за несигурност, предимно в Китай.
За разлика от това, подобрения се наблюдават в Буркина Фасо, Кувейт и Тунис, където несигурността на владението спадна съответно с 23, 20 и 14 процентни пункта.
Анкетираните на възраст 55 и повече години са много по-малко склонни да се чувстват несигурни (19%), отколкото по-младите. Около една четвърт (26%) от анкетираните на 24 години и по-млади се чувстват несигурни. Най-голямата разлика във възприятията по отношение на възрастта е регистрирана в страните с високи доходи, което вероятно отразява факта, че сред по-младите преобладава животът на квартира и кризата с достъпността на жилищата. Несигурността на по-младите хора засилва посланието, че страните с високи доходи не са имунизирани от проблемите, особено по финансови причини.
Малкълм Чайлдрес, водещ автор на доклада, отбелязва: „Тези констатации са сигнал за събуждане за политиците в световен мащаб. Сигурността на владението не е проблем само за страните с ниски доходи – финансовата нестабилност, заплахите за изгонване и конфликтите намаляват правата на собственост сигурен за милиони, включително в най-развитите нации”.
Докладът подчертава нарастващото влияние на финансовия натиск, като нарастващите разходи за наеми и ипотеки, като основен фактор за несигурността, особено в региони като Северна Америка и Европа. Общо 38 държави идентифицираха финансовата несигурност като водеща причина за нестабилност на владението, рязко увеличение от 24 държави през 2020 г.
Докладът също така подчертава разселването, свързано с конфликт, като важен проблем в региони като Украйна, където несигурността на владението се е повишила с 23 процентни пункта. Държави със стабилни системи за управление на земята, като Украйна, работят за смекчаване на тези въздействия чрез проследяване на разселването и планиране на реконструкция на имоти.
Докладът призовава за специфични за всяка държава интервенции за справяне с различните причини за несигурността на владението. Те включват:
Мрежи за финансова сигурност и политики за социална защита в подкрепа на наемателите и ипотечните кредитори, изправени пред финансови предизвикателства.
Разширяване на програми за достъпни жилища, включително социални жилища и тръстове за обществена земя.
Повишени усилия за преодоляване на различията между половете, тъй като жените в световен мащаб остават по-малко склонни да имат сигурни права на собственост в сравнение с мъжете (40% срещу 48%).
Укрепване на системите за управление на земята в засегнатите от конфликти региони за защита на правата на собственост и улесняване на възстановяването след конфликт.
Тъй като светът наближава крайния срок за 2030 г. за целите за устойчиво развитие, този доклад сигнализира за спешна необходимост от глобални и национални институции да пренастроят своите стратегии. Данните показват, че известно ниво на несигурност може да е неизбежно, но целенасочените политики могат да сведат до минимум рисковете и да разширят достъпа до сигурно владение.
„Свидетели сме както на познати, така и на нови заплахи за сигурността на собствеността“, добавя Чайлдрес. „Решаването на тези предизвикателства изисква както изпитани решения, така и новаторски подходи, които се справят с финансовия натиск, неравенствата между половете и конфликтите, които подхранват тези нарастващи несигурности.“
