Законопроектите за промени в данъчните закони няма да бъдат внесени в сряда в Министерски съвет, тъй като очакваме формирането на 51-вото Народно събрание, тогава ще бъдат внесени. Това заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
На него което представени предложенията за изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Ако се внесат в 50-ото Народното събрание и не се приемат, всичко се архивира и трябва отново да се внасят. Имаме достатъчно време, обясни Петкова, цитирана от БТА. Знаете, че по принцип ще бъдат коментирани и някои мерки и приходни разходи, свързани със закона за бюджета за 2025 г., отбеляза също тя.
На въпрос , свързан с проектобюджета за догодина, Петкова уточни, че са разработени редица приходни и разходни мерки, така че салдото в хазната да бъде до 3 процента дефицит от БВП на начислена основа.
400 милиона лева би струвало на хазната, ако се удължи нулевата ДДС ставка за хляба и брашното и 9-процентния налог за ресторантьорския бранш, посочи още вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова пред журналисти.
На днешната среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество част от работодателските организации поискаха да не се възстановява ставката от 20% в тези сектори, където намалението бе въведено заради коронавирусната пандемия:
"Преференциалните ставки по принцип са предпоставка не само за увеличаване на административната тежест, но те са и предпоставка за отклонение от данъчно облагане", отбеляза финансовият министър.
В двуседмичен срок след изпълнение на критерия за ценова стабилност, България ще поиска извънредни конвергентни доклади от Брюксел и Франкфурт за готовността ни за присъединяване към еврозоната, каза още Петкова и отново гарантира, че Бюджет 2025 година ще бъде изчислен при дефицит до 3% от БВП на начислена основа.
"Колкото по-рано се приемат промените, толкова се дава по-голям шанс за изпълнение на инвестициите в срок, тъй като ПВУ приключва през август 2026 г.", коментира Петкова.
