В днешният 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи. Свободата е да можеш да си правиш избор, казва фотографът и украински българин Олександър Барон, който в момента се е част от Националната гвардия на Украйна.
Самите те отдавна казват, че определението бесарабски не е много точно, защото освен бесарабски българи – по името на географската област Бесарабия, от която две трети се намират в Украйна, а една трета в Молдова, има още кримски или таврийски българи, както и малка общност в Западна Украйна, свързана с някогашните български градинарски фамилии, преселили се в някогашната Австро-Унгария.
В днешния 29 октомври, "Бесарабски фронт" публикува думите на Олександър (Саша) Барон пред БНР. Той е украински българин, доброволец, изключителен етнофотограф, журналист, главен редактор на самото издание, което разказва истински истории за войната в Украйна и за украинските българи на български ези. От няколко месеца Олександър Барон е част от Националната гвардия на Украйна.
Саша Барон е един от хората, които стоят и зад един от най-впечатляващите доброволчески проекти в Южна Украйна – Bake for Ukraine, мобилни пекарни, които се инсталират на различни места, предлагайки прясно изпечен хляб по стара украинска рецепта в помощ на хора, загубили всичко в рамките на войната.
Целият екип на Bake for Ukraine – в Украйна, в Германия, а от няколко месеца и в Съединените щати, е от доброволци. До момента са събрали и дарили няколкостотин хил. евро.
"Трудно, тежко", отговаря той на въпрос как се живее трета година във война. "Може би в първата година даже и не мислихме, че това е възможно. Никой от нас не е мислил, че войната ще продължи толкова дни. Мислихме, че повече от година трябва да потърпим и да подкрепим нашите момчета на фронта – ще победим този агресор, ще го вкараме в някаква ситуация, при която той няма да има възможност да събира отново сили и да напада. На дело виждаме как става".
Откъде намират сили да продължават да подкрепят, да работят, да възстановяват - той дава следния отоговор:
"Един от друг. Когато виждаме, че някой съсед, колега, приятел помага – това ти дава сили".
"Това, което разбираме е, че Русия не просто иска да го унищожи тази държава, да няма свобода, да няма независимост, да диктува какво ние като държава да правим, къде да ходим или къде да не ходим, т.е. в тази ситуация ние разбираме, че нямаме избор. За три години виждаме какво правят там, където те идват, как разрушават, как убиват, как унищожават и каква мизерия е при тях на окупираните територии. Какъв рай, когато те са там? Никакъв! Нали виждаме как процъвтява Мариупол и другите окупирани и унищожени градове и села. И ние разбираме, че и за нас няма бъдеще като свободни хора. А ние сме свободни хора? Цялата държава".
За него вкусът на свободата е този:
"Да можеш да си правиш избор. Трудно е, имаме голямо наследство от комунистическа епоха, но все пак с годините с нашите Майдани си извоювахме тази свобода и се изгради едно общество като политическа нация, като свободна нация. Успяхме за тези 30 и нещо години. Вие като българи имате много русофилски настроени хора, имате много русификация".
"Когато над твоите глави падат ракети и шахети, много русофили разбират ситуацията, която визирам. Когато ти седиш много далече, до телевизора или до лаптопа и четеш руска пропаганда, която ти казва, че Украйна сама себе си бомбардира, атакува, самовзривява се, аз не знам как можеш да повярваш на това, но като виждаме, това е възможно. Когато виждаш в съседния блок – абсолютно цивилен, жилищен и на няколко километра или десет километра няма нищо военно и пада ракета, нали видяхме?".
"С тези гледки не се свиква. Има такова, че като самоизмама – ти можеш да си успокоиш, че това няма да стане с теб. Ти си казваш, че по някакви причини ракета е паднала там, някакви случайни причини или намерения, защото агресор иска да наплаши цялото население, но ти се самоуспокояваш, че няма да падне в твоят блок.
От нашото желание войната няма да се свърши, от това, че много искаме. Но искаме да се свърши войната и да останем в свобода, а не да се предадем".
Между 1 и 7 ноември, онлайн ще се проведе втори благотворителен аукцион със снимки на Саша Барон, които показват отражението на военния терор върху живота и света на обикновените хора в Украйна. Със събраните средства от продажбата на снимките на Саша Барон се подпомагат воините от базирания в Болград „88-ми батальон“ на Морската пехота“ на Украйна, в който служат предимно украински българи.
