"Властта търси персонификациите си - къде да бъде центрирана и да произтече легитимност. Противоречията в българската политика са много. Проблемът е да не се случи така, че чисто еволюционно да се върнем назад".
Това каза в предаването на bTV "Лице в лице" режисьорът и философ Явор Гърдев.
"Как играят ролите си политиците? Някои го правят много добре, защото видимо между това, което се случва и намеренията им, има някаква връзка. Други са органични персонажи - тяхното пребиваване е нещо като естествено функциониране, независимо политиката, която провеждат, която често е против интереса на глаувалите за тях", добави той.
"По-важното е тези неща, които провеждат, да имат връзка с това, което реално се случва в българската политика. Говори се тактически, маскировъчно с оглед на дву или тристепенна игра и прикриване на нещо", допусна режисьорът.
Във връзка с реакциите срещу пиесата "Оръжията и човекът", която холивудската звезда поставя в Народния театър "Иван Вазов" Гърдев каза:
"Няма как, преди пиесата на Джон Малкович да бъде поставена на сцена и да е видян резултатът, ние предварително да упражняваме идеологическо влияние върху него".
Споровете относно текста на Бърнард Шоу изникват от описанието на българския дом и култура от онова време - описание, което Съюзът на писателите у нас разкритикува. Действието се развива по време на Сръбско-българската война в България. Сюжетът разказва за семейството на български генерал от войната и случайно нахлулия в него швейцарски войник Блънтчли.
„Обикновено режисьорът, който е помолен да осъществи някаква пиеса в чужд театър или театър в собствената си страна, предлага някаква пиеса в резултат на свое убеждение, че тя носи някакъв смисъл, има естетическа и емоционална тежест“, обясни Гърдев.
По думите му, когато режисьорът реши това нещо и го предложи, тогава акт на цензура би било да му се забрани, ако той е бил поканен.
„Има нещо, което се нарича творческа автономия – свобода на избора. Ако някой директор, санкционира моя избор на пиеса, тогава аз ще имам проблем с това. Въпросът е в това, че когато осъществиш свой избор и искаш да направиш нещо и си поканен да го направиш, тогава тази култура, която е достатъчно уверена в собствената си ценност, предоставя своята сцена и гледа това, което режисьорът на определения спектакъл иска да направи“, посочи Явор Гърдев.
„Мисля, че ще бъде голяма грешка, ако продължим да експлоатираме нещо, което не е вярно“, допълни той.
Според него въпросът е как гледаме на театъра и каква функция му отреждаме – дали му отреждаме представителна функция за държавата, или критическа функция във функционирането на обществото.
„Европейският театър е във втория вид традиция. Той поставя проблеми, работи със смисъла да сме заедно, работи с противоречиви неща и предизвиква публиката да се включи в това“, обясни режисьорът.
