В късните часове на съботната вечер първоначалната еуфория сред грузинската опозиция и продемократичните активисти започна да се превръща в отчаяние, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви предварителните резултати от парламентарните избори в страната.
По-рано независими социологически проучвания сочеха, че опозицията е успяла да надделее над все по-авторитарната управляваща партия „Грузинска мечта“.
Предварителните резултати обаче показаха нещо съвсем различно: „Грузинска мечта“ не само е спечелила, но и с 54% от гласовете е постигнала най-доброто си представяне от идването си на власт през 2012 г. насам.
Обратът в съдбата на „Грузинска мечта“ изглеждаше, в дефинитивния смисъл на думата, невероятен. И така, какво се случи?
Първите улики сочат, че става дума за изключително сложна манипулация на вота в голям мащаб, като използва предимството си в селските райони, за да засили своите изборни резултати, а след това използва неотдавнашните изборни реформи, за да ги потвърди и затвърди. А подобни модели предполагат все по-усъвършенствана автократична политическа технология, както и наличието на срастващи се нелиберални сили, които продължават да правят крачки срещу обсадения демократичен свят.
Очевидното объркване, свързано с окончателните резултати от изборите в Грузия, намери отражение в изявленията на международните наблюдатели.
Съвместната мисия за наблюдение, ръководена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се отличаваше с необичайни критики, като привидно питаше (на фона на описване с мека уста) дали „Грузинска мечта“ наистина е откраднала изборите.
Заобиколен от лидерите на основните опозиционни партии, грузинският президент беше по-декларативен: Изборите бяха откраднати.
Освен че резултатите се разминават с тези от социологическите проучвания, шокиращо беше и това, че екзитполовете, които в миналото често са отразявали официалните резултати, този път толкова много се объркаха. Както и фактът, че паралелното преброяване на гласовете, извършено от независимата организация за наблюдение на изборите ISFED, съвпадна с данните на ЦИК.
Какво се случи тук? В конкурентните авторитарни държави по-голямата част от фалшификациите на гласове се извършват в седмиците и месеците преди изборите. Режимите, които желаят изборите да изглеждат демократични, обикновено използват държавната власт, за да подкупват, убеждават, умуват и принуждават гласоподавателите много преди изборния ден. В случая с Грузия обаче това вероятно е само част от историята. Въпреки че злоупотребата с административни ресурси от страна на „Грузинска мечта“ е основен фактор, машинациите в изборния ден може да се окажат по-съществени.
Местните наблюдатели и опозиционни елементи вече твърдят, че е налице сложна и мащабна схема за измама на избирателите, при която кадри от повторни гласоподаватели и групи, подкрепяни от „Грузинска мечта“, на практика са извършили виртуално подправяне на бюлетините, за да увеличат броя на гласоподавателите си. Първите анализи изглежда потвърждават тези твърдения, като данните на ЦИК показват големи нарушения в селските райони.
Докато тенденциите в гласуването в градските крепости на опозицията изглеждат съвместими с честните практики - разпределението на гласовете естествено съответства на избирателната активност - в селските райони моделите се отклоняват рязко, със значителни разминавания между избирателната активност и дела на гласовете. На практика данните сочат, че „Грузинска мечта“ е използвала селските райони с намален надзор, като е завишавала избирателната активност и е изкривявала броя на гласовете, за да създаде изкуствено мнозинство.
Енергията и ресурсите, които „Грузинска мечта“ използва, за да придаде на тези резултати фалш на достоверност, също са пагубни. Ако руската „демокрация“ е крехка картонена изрезка, то в сравнение с нея грузинските манипулации изглеждат като декор на холивудски филм.
Обикновено преминаването към напълно пропорционална парламентарна система и разполагането на американски електронни машини за гласуване в повечето (макар и не всички) избирателни секции би се разглеждало като ограничение на изборните измами. Но в този случай изглежда, че те всъщност изпират манипулациите на вота. Наистина, електронните машини за гласуване могат да преброяват сигурно бюлетините, но те са толкова добри, колкото са добри входните им данни, а пропорционалната система е толкова добра, колкото е добра целостта на преброените гласове. По този начин тези изборни атрибути - макар и структурно значими - придават фалшиво чувство за сигурност в изборния ден.
И макар че в миналото „Грузинска мечта“ е била достоверно обвинявана в манипулиране на вота, тези по-груби усилия вероятно не са променили общия резултат. Тази година обаче реформите на правителството, електронните машини за гласуване и обикалящите групи наблюдатели създадоха успокояваща обвивка, която прикриваше по-голямата операция под нея.
Друг фактор бяха и приятелски настроените авторитаристи, които бяха сред първите, които поздравиха „Грузинска мечта“. Русия вероятно е главният виновник и главният благодетел зад авторитарния завой на „Грузинска мечта“ - особено като се има предвид предишните одобрения на „Грузинска мечта“ от страна на Москва и начинът, по който реториката и политиката на партията сега започнаха да отразяват тази на Москва. Но Азербайджан и Унгария, които се обявиха категорично в подкрепа на „Грузинска мечта“, също са забележителни.
Например, въпреки че преди това подкрепяше бившия грузински президент Михаил Саакашвили и неговото Обединено национално движение, Азербайджан се обяви твърдо за „Грузинска мечта“ след промосковския му завой. А сега приветства победата на страната над „западната намеса“. Междувременно приятелски настроената към Русия Унгария също се превърна в надежден съюзник на „Грузинска мечта“, като силният лидер на страната Виктор Орбан дори пристигна в Тбилиси в понеделник като част от победната обиколка на управляващата партия.
Ролята на Унгария обаче не е чисто идеологическа - всъщност Орбан някога с удоволствие агитираше за правителството на Саакашвили срещу „Грузинска мечта“. Но макар и добре документирана, ролята ѝ като сламка за руското влияние в Европа и Евразия често остава недооценена. Всъщност грузинското гражданско общество и опозиционните партии твърдят, че „Грузинска мечта“ е огледало на стратегиите, използвани от управляващата в Унгария партия „Фидес“, която е пионер в използването на избирателната сила на селските райони, за да остане на власт.
В неотдавнашно изявление държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се присъедини към президента Саломе Зурабишвили и към нарастващия хор от европейски партньори, които отхвърлиха недемократичните избори. Какво ще последва не е съвсем ясно, но в отговор на призивите на Зурабишвили вече избухнаха масови протести.
От една страна, „Грузинска мечта“ е почти сигурно подготвена - тя винаги е разглеждала масовите протести като вероятни и партията се е борила с тях през цялата година. От друга страна, тези протести показаха и границите на нейния апарат за сигурност. „Грузинска мечта“ може да е в състояние да потуши малки или изолирани демонстрации, понякога с насилие, но вероятно не може да потуши по-големи масови протести, без да разположи патрулна полиция или военни - които са широко разглеждани като по-малко лично лоялни към „Грузинска мечта“.
От своя страна САЩ и Европа не могат да позволят на „Грузинска мечта“ да затвърди недемократичното си завладяване. А това ще изисква значителен натиск, потенциално включващ дори ново спиране на помощта и индивидуални санкции.
Управляващата партия в Грузия отдавна разчита на САЩ и Европа за бюджетна и икономическа помощ - тя разчита и на невниманието на Запада към нейните транснационални схеми за покровителство. Въпреки растящата икономика на „Грузинска мечта“, свързана с Русия, обаче е малко вероятно Москва (или други страни) да замени тези средства в дългосрочен план. И макар че „Грузинска мечта“ вероятно се надява, че един Бял дом на Доналд Тръмп просто няма да се интересува, това е рисковано. Дори и вицепрезидентът Камала Харис да загуби, водещите републиканци в Конгреса често са били най-ястребски настроени, когато става въпрос за Грузия, и в крайна сметка „Грузинска мечта“ е малък играч, който няма какво да предложи на републиканците.
В по-широк план Западът трябва да гледа на страната като на предупреждение, сочещо към нарастващата сложност на авторитарните политически технологии, които имат последици както за изборите в чужбина, така и за тези у дома.
За да могат демокрациите да възвърнат предимството си, те трябва да се научат да преминават в настъпление в информационното, политическото и стратегическото пространство. Носталгията по отминалата стабилност не е достатъчна - само посрещането на настоящия момент с план за преобръщане на авторитаризма ще е от полза.
Майкъл Хикари Сесир, Politico. Той е доцент в Центъра за изследвания в областта на сигурността към Университета в Джорджтаун и преподавател в правителствения институт „Фелс“ към Университета на Пенсилвания. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
