Осъден от Софийски търговски арбитражен съд и със запорирани сметки. В такова положение се озовава Илия Минчев от София преди около месец.
Тогава, докато пазарува в квартален магазин в София, Илия Минчев разбира, че банковата му карта е блокирана. Мъжът работи от дълги години като зъботехник и дентален лекар. След като установява, че не може да плати с картата си, той решава да отиде в банката, откъдето му казват, че сметката му е запорирана от частен съдебен изпълнител.
В нея той е имал около 270 хиляди лева, получени от продажбата на един и от двата му апартамента в столичния квартал „Бъкстон“. Получава документ, че има запор заради задължения към непозната за него фирма в размер на 600 хиляди лева.
Задължението се е появило след предварителен договор за покупка-продажба на недвижим имот. Според документът миналия октомври Илия Минчев е продал вече продадения си апартамент в „Бъкстон“ на софийската фирма „Билд Комфорт 18“ ЕООД, а те му платили 300 хиляди лева в брой. По документи, мъжът не е предал нотариално жилището в срок и за това е бил осъден от Софийски търговски арбитражен съд.
Илия обаче разказва, че не знае коя е тази фирма. "Тази фирми твърди, че имам да ѝ давам неустойка от 600 хиляди лева".
Илия твърди, че не е подписвал предварителен договор и че документът е изфабрикуван.
Управителката и собственик на фирмата, по чието време по документи е сключен въпросният договор, също твърди, че разбира за сделката от NOVA. Казва, че не е купувала апартамент от Илия Минчев и че не го е съдила за неустойка от 600 хиляди лева.
През юли 2024 година ФрогНюз разказахме за сходен казус - класическа измама през арбитражен съд. Разказът на семейство Ценкови за техните трънливи пътеки беше история за половин милион с много въпросителни.
Арбитражният съд служи, за да решава извънсъдебно имуществени спорове. Задължително условие това да се случи е съгласието на двете страни в спора. Арбитражното решение има същата сила като решение на държавен съд. Идеята обаче е спорът да бъде решен по-бързо и безболезнено.
Не толкова безболезнено обаче стоят нещата в конкретен казус от арбитражния съд “AD HOC”. Ответниците по случая - семейство Ценкови, посочват, че арбитражната процедура се води без тяхното съгласие за участие. Арбитражното споразумение, въз основа на което спорът е приет за разглеждане от арбитъра Ана Миленкова, е подписано от свързано с ищеца лице, което разполага с пълномощно от ответниците, дадено още през 2009 г., но за съвсем други цели - със сигурност не и за подписване на арбитражни споразумения.
През 2006 г. семейство Ценкови отдават срещу обезщетение право на строеж свой имот от 1972 г. на строителна фирма от Благоевград. Ценкови следва да получат две къщи срещу пет за строителя. През 2008-2009 г. обаче строителят спира строителни дейности и постепенно прекратява плащане на неустойки към Ценкови. Строителят е съден за неустойки, но така и не довършва строителството. След това продава петте къщи на фирмата на подставеното лице, посочват Ценкови. Прехвърлянето е симулативно. Къщите остават при лице, за което посочват, че е приятел на строителя, после отново се продават на други лица.
Семейството прави многократни опити да уреди взаимоотношенията със строителната компания и водят серия от съдебни спорове, но до разрешение на казуса не се стига. През 2023 г. ищецът използва пълномощни от 2008 г., дадено, за да представлява Ценкови пред МРРБ, Кадастър, Софийска вода, Електроразпределение, за да поиска арбитражна процедура. Едно от тези пълномощни дори е дадено от отдавна починало лице, тоест - би следвало да губи своето действие.
"Подписано е споразумение за арбитраж без знанието на една от страните - семейство Ценкови", посочи адв. Черногорски пред ФрогНюз тогава. "Ценкови нямат отношение към споразумението за арбитраж, защото то е подписано от тяхно име".
Нееднократно в заседания по арбитражното производство, ответниците са заявявали пред арбитър Миленкова, че ако въобще е налице спор, не желаят същия да се разглежда от арбитражен съд, разказват ответниците.
“Това е механизъм, по който на хората може да им бъде вменяван синтетичен дълг. Накрая може да се окаже, че едно лице дължи половин милион лева, без да знае защо", категорични са ответниците по арбитражно дело семейство Ценкови. "Дори не бяхме уведомени, че това дело се води - разбрахме съвсем случайно. Разчитали са да ни осъдят по бързата процедура и да се събудим със запорирани имоти и сметки”.
ФрогНюз
