Писателката Здравка Евтимова изказа мнението си, че продаването на гласове е нещо високо престъпно. Това означава човек да разчита на необразоваността, неграмотността на човека, който си продава гласа. А неграмотността на всеки сред нас е огромна заплаха за нашето добруване, обясни писателката.
Според нея арогантността и наглостта могат да изведат човек 2 метра над повърхността, но никога повече. "Изкачиш ли се 2 метра над повърхността, показва твоята слабост, незнание, мошеничество - да лъсне с целия си отвратителен блясък. Вече преставаш да бъдеш човек, а се превръщаш в локва смрад, в локва тиня, която излъчва смрад", смята Здравка Евтимова и подчерта, че българските граждани въобще не са глупави и виждат всичко.
"Будител е всеки, който успее да открие силата, таланта на човека до него. Не само да го открие, за да го стъпче, а да го открие и да му каже "Ти си много добър в това. Покажи силата си, не я скривай" - това ще е достатъчно да събудиш желанието у човека да се докаже. Дълбоко у всеки човек е вкоренено желанието да бъде оценен. Това прави будителят - той оценява силата и открива вратата към свободата на човека, чиято сила е открил".
Това заяви още пред БНР Здравка Евтимова, която не скри, че няма нищо против и празника Хелоуин. Според нея дори това да празнуваме Хелоуин и Будителя всъщност е едно много хубаво цяло:
"Хелоуин развива фантазията на децата, подкокоросва техния пакостен нрав, обаче в една добра посока, прави ги весели, прави ги способни да общуват по-добре. А Денят на будителите ги подготвя за бъдещето, дава им сила, дава им усещане за силата на думите и за силата на постъпките. Много е хубаво, че двата празника са близо един до друг, за да образуват едно хубаво съцветие от усещания и за малките, и за техните близки".
Според нея независимо как се осъществява общуването чрез технологиите - дали чрез смс, дали чрез сърчице, усещането винаги е радостно. А ако ти потропат на вратата, в някои случаи човек може да изпита притеснение, отбеляза тя.
По думите ѝ тъгата е крадец, който обаче ни научава да ценим зрънцето щастие.
"Това е чашата, която е изпълнена с очакване за нещо хубаво. Тъгата е вход към радостта", подчерта Здравка Евтимова.
За нея поезията е другото име на обичта, другото име на човечеството:
"Богатият човек си отива, катафалката няма багажник. Човекът, който е откраднал или излъгал, може една година да сияе нависоко, да е завоювал обществено високо положение с някаква измама, с това, че е отхвърлил по-добрия от него, но човечеството, хората запомнят онзи, който им е подал ръка. А какво прави поезията, дори за нечетящия - открива небето за него, дава му слънце. Важното е в забързаните дни, когато хората нямат толкова време да отворят книга, някой техен приятел да му каже една хубава фраза и човекът ще я запомни. Като запомниш хубавата фраза, това означава, че ти вече си готов да приемеш поезията, готов си да приемеш безкрайността в къщата си. А щом имаш безкрайността, нищо не може да те уплаши по-нататък".
