В продължение на 24 часа на мода беше Денят на будителите. До такива крайности в надпреварата за показност, че сме на път да изпразним от съдържание и тази светла дата. Впечатляващо бе факелното шествие във Враца и запомнящото се участие на митрополит Григорий в родолюбивото начинание. Имаше чудесни неща и другаде. Но като цяло цареше нафталинен дух, клишета, патетика, изкуствена превъзбуда и дирижирани емоции. Дори децата все по-трудно спасяват честването от излишния шум е предозиране.
Репортажите от участието на партийни и държавни големци в различни ритуали приличаха досущ на празничните спявки при Тодор Живков в резиденция „Бояна“.
Смущаващ е дългият като обещана магистрала списък с „будители“, който се допълва всяка година със стотици нови имена, длъжности и професии. Празникът губи смисъл и се превръща в повод за изява на този или онзи. Журита, общини и медии се надпреварват да избират големите, по-големите и най-големите будители сред армията кандидати и номинирани. Много е възможно в това отношение вече да е задминато количеството предложения и наградени в областа на театъра...
Ако обявим ден на самурая, ще се появят и списъци с родни самураи, по-заслужили от японските, повярвайте.
Същото предозиране отдавна тегне над честванията на поборниците ни от времената на срещу османското иго. Хиляди днес обуват потури, накичват се с пищови и саби, веят байраци и произнасят тежки клетви. Бутафорията не ни прави повече патриоти. Ако имаше толкова войводи в онези тъмни години, нямаше да падаме няколко пъти под робство. Но тогава нямаше, а днес се нароили…
Същото бе и с партизаните. От 1941 до 1944 г. техният брой заедно с помагачи, ятаци и нелегални е 12 000 души. След 9.09.44 година за активни борци са обавени… 240 000 българи!
Парадокс е, но и патология!
На 1 ноември се раздават като за последно награди, грамоти, медали, значки. Този устрем отвежда все по-често в зоните на кича и пошлостта. В многодебитния поток не трябва да попадат хора като Райна Кабаиванска и Красимира Колдамова, например. Това са много специални творци, от друга категория и лига. Друга класа. Пиедесталите са създадени още от древността за такива хора. Днес награждаващите в някои случаи получават повече медийно внимание от награждаваните. Което е тъпо.
Истинското положение е много далеч от бодряшките речи на политици и управници. 46 % от децата и младежите в България са функционално неграмотни – статистика от 2023 г. 53% от 15-годишните са неграмотни.
Всяка четвърта жена у нас е била обект на домашно насилие. Всяко четвърто дете е било свидетел или е пострадало от насилие.
В момента по най-големите телевизии се излъчват 12 шоута и реалити формати. В повечето от тях се говори за секс и пари, изричат се обиди и цинизми. 17 тв национални и регионални канала излъчват чалга.
Къде са будителите?
Превръщаме 1 ноември в масовка и напревара кой да е будител на десетилетието, на годината, на общината, на квартала… Не е била такава идеята, когато през 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски подписва указ за честване на просветители, книжовници и революционери дали много за страната и народа ни. Тогавашният списък наброявал трийсетина поборници за свобода и творци на полето на културата и знанието. Днес броят на будителите застрашава да надмине броя на нуждаещите се от тях... Смущаващо е някак.
Огнян Стефанов
