ЮНЕСКО ще преразгледа статута на Охридското езеро като световно и културно наследство през юли 2025 г., след като местните жители и еколозите алармират за заплахи, свързани с прекомерната урбанизация, недостатъчната система за отпадни води и замърсяването.
ЮНЕСКО ще преразгледа статута на Охридското езеро като световно и културно наследство през юли 2025 г. Организацията внимателно наблюдава състоянието на езерото, докато местните жители и еколозите предупреждават, че прекомерната урбанизация, недостатъчната система за отпадни води и замърсените реки застрашават уникалната екосистема на Охридското езеро, предаде специалният кореспондент Маринела Величкова.
Според ЮНЕСКО, от 2017 г. насам състоянието на природното и културно наследство в региона предизвиква загриженост, особено заради въздействието на човешките дейности и проектите за развитие. Вследствие на това обектът е поставен под внимателен мониторинг, а държавите-членки са задължени да предоставят редовни доклади за състоянието на опазването му.
Природозащитници и местни жители свидетелстват, че в езерото попадат отпадъчни води от септични ями, ферми, сметища и заведения, които не са свързани с колекторната система, което води до намаляване на популациите от риби и други ендемични видове.
Комитетът за световно наследство е поискал съвместна мисия за наблюдение на езерото, извършена през март 2024 г., но докладът все още не е публикуван. На последната сесия в Ню Делхи е изразена продължаваща загриженост за състоянието на езерото и са повторени исканията за спиране на подробните устройствени планове до оценка на въздействието им върху околната среда.
ЮНЕСКО уточнява, че не разглежда опция за заличаване на Охридското езеро от списъка на световното наследство, но е възможно то да бъде вписано в списъка на обектите в опасност, което би осигурило допълнителна помощ и международно сътрудничество.
Кметът на Охрид, Кирил Пецаков, обяви планове за цялостна реконструкция на колекторната система през следващите 3-4 години. Охридското езеро е в списъка на ЮНЕСКО като световно природно и културно наследство вече повече от 40 години и е дом на около 200 уникални ендемични видове, включително редки видове пъстърва.
