Световната икономика е заплашена от "ценовия шок" при храните, който може да се превърне в продоволствена криза, пише в четвъртък британският вестник "Файненшъл таймс", като се позовава на съобщение на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Сред възможните последици са бунтове заради храна, геополитическо напрежение, глобална инфлация и все по-голям глад сред най-бедното население на планетата.
Сегашното поскъпване на световните цени на храните е рекордно за всички времена според данните на ООН. Ценовият индекс на ФАО, отчитащ цената на пшеницата, царевицата, млечните продукти, месото и захарта, е най-висок от въвеждането му през 1990 г. и дори надхвърля максимума, регистриран при кризата с храните през 2008 г., която предизвика размирици и бунтове в 30 страти - от Мексико и Хаити до Индонезия и Бангладеш. В момента индексът е 214.7 пункта – над рекордното ниво от 213.5 пункта от юни 2008 година.
Според главния икономист на ФАО Абдулреза Абасиан над света надвисва опасност. Организацията по прехраната е разтревожена от непредвидимостта на времето, която мнозина експерти свързват с климатичните промени, казва Абасиан и подчертава, че цените може да нараснат още повече.
Той отбелязва, че в много развиващи се страни, включително в Китай и Индия, инфлацията вече се е превърнала в един от главните икономически и политически проблеми и започва да изглежда потенциален проблем дори в развитите страни, включително във Великобритания и в еврозоната.
Водещ международен икономист, цитиран от вестник "Гардиън", отбелязва, че тази година натискът към повишаване на инфлацията заради скока на цените на земеделската продукция ще е много по-голям, от дължащия се на поскъпването на петрола.
Същевременно от ФАО внасят известно успокоение с данните за относително стабилните цени на ориза – една от двете най-важни за световната продоволствена сигурност селскостопански култури. Цената на ориза, който е основно средство за прехраната на повече от 3 милиарда души в Азия и Африка, нахвърли 1000 долара за тон през 2008 година, докато сега е едва 535 долара за тон.
Повишението в ценовия индекс на ФАО сега се дължи основно на поскъпването на царевицата, захарта, растителните масла и месото, които не са толкова важни като ориза и пшеницата за изхранването на населението в най-бедните страни като Етиопия, Бангладеш и Хаити.
Същевременно местните цени в някои от бедните страни остават относително ниски заради добрата реколта в Африка и Азия през тази година. Ако, например, в САЩ от май до ноември цената на пшеницата се е повишила с почти 50 процента, в Афганистан и Пакистан повишението й е с по-малко от 30 процента. Международните цени на царевицата пък за този период са се повишили с 45 на сто заради реколтата и поскъпването в най-големите износители – САЩ и Аржентина, а в същото време цената в голяма част от Африка се е понижила с над 10 на сто.
Според професора по икономика от Оксфордския университет Пол Колиър, цитиран от вестник "Индипендънт", сериозната криза се задълбочава от недалновидните правителства. Реакцията на кризата с храните бе неадекватна. Забранявайки износа, страните износителки увеличават недостига и отказват фермерите си да инвестират в свръхпроизводство, отбелязва професорът.
"Последствията от кризата са обезпокоителни. Сценариите в духа на второто пришествие обаче могат да се избегнат. Има достатъчно възможности за увеличаване на предлагането, макар че нито едно от ефективните решения няма да е по вкуса на еко-романтиците. За да се справим с влошаването на климата, трябва да ускорим нововъведенията в областта на зърнените култури. Смешно е, че пред лицето на засилващата се хранителна криза Европа и по-голямата част от Африка забраняват използването на генномодифицирани организми. Америка на свой ред би трябвало да се откаже от разточителните субсидии за превръщане на зърнени култури в биогорива. Ако иска да използва биогорива, може да ги купува от Бразилия, която ги произвежда доста по-ефективно", казва в заключение професорът.
