КТ „Подкрепа“ се обявява против оспорването на решението за минималната работна заплата за следващата година, внесено от Асоциация на индустриалния капитал в България във Върховния административен съд. От синдиката смятат, че мотивите на АИКБ за атакуване на акта на Министерския съвет пред съда не са обосновани от гледна точка на действащото местно и международно право.
Няма законова разпоредба, изискваща пълно единодушие при вземането на решения от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Съгласно чл.2, чл.3 и следващите от Кодекса на труда, предвиждат Националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъжда и дава мнения по въпросите, касаещи трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище.
Законът не предвижда НСТС да взема решения с единодушие, нито да има възможност за налагане на вето върху решения от участник в съвета. След консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните Министерският съвет взема решение, стъпвайки на закона, в случая чл.244 от Кодекса на труда за определяне размера на минималната работна заплата за 2025 година, посочват от синдиката в свое становище.
В него се казва, че е невярно твърдението на АИКБ, че постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 г.
Нормативно определената минимална работна заплата е задължителна за цялата страна и е минималното заплащане за полагане на труд. Същата може да бъде увеличена за дадени сектори, ако има подписани колективни трудови договори, което е част от двустранния диалог между работодатели и синдикати.
Конвенцията препоръчва при определянето на минималните заплати да се отчитат нуждите на работниците и техните семейства, както и икономическите фактори и производителността на труда. Подходът, заложен в чл. 244 на Кодекса на труда се базира на размера на брутната за страната средна заплата, статистически отчетена от НСИ.
Нарастването на брутната средна работна заплата, представлява ръст на заплащането на труда, включващо както ръста на производителност на труда (работодателите повишават заплатите, съобразено със собствените им резултати – производителност, печалби и други), така и постигане на достатъчна заетост (конкуренция на пазара на труда).
Всеизвестен е фактът, че към брутната заплата има редица плащания, извършвани от работодателите, които са освободени от данъци и осигурителни плащания, като това им дават повод да не увеличават основните възнаграждения на работещите. Практически, тези плащания ощетяват не само фиска (данъчни и осигурителни приходи), но и осигурените работещи лица при изчисляване на осигурителните обезщетения (безработица, временна неработоспособност, при изчисляване на пенсии и др. подобни).
Липсващата част при определяне на минималната работна заплата е връзката с потребностите на работниците и техните семейства, така че заплащането да е адекватно и да осигурява нормален живот. Но и тук работодателите са против обвързването на МРЗ с издръжката за живот.
АИКБ твърдят, че установеният ред в чл.244 от Кодекса на труда противоречи на изисквания на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати.
Твърдението противоречи на фактическото състояние на процесите, протичащи за транспониране на Директивата. Към днешна дата са създадени работни групи към Министерство на труда и социалната политика, в които се търсят решения, включително промени в законодателството за транспониране. Несериозно е да се твърди, че е налице нарушение на акт, който е директива на ЕС, която следва да се отрази в местното законодателство в определен срок, който тече в момента, пишат от КТ „Подкрепа“.
