Конституционният съд отхвърли искането на Министерския съвет да изясни дали само физически лица носят наказателна отговорност, решавайки, че темата не е от компетенцията му. Искането на кабинета е част от усилията за привеждане на страната в съответствие с международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Конституционният съд (КС) отхвърли искането на Министерския съвет (МС) за тълкуване на това дали само физически лица могат да носят наказателна отговорност. Решението, взето единодушно на заседание с участието на всички 12 съдии, не дава основание за допълнителни разисквания по поставените въпроси.
На 19 юни МС поиска тълкуване на членове от Конституцията, задавайки следните въпроси: „Предвиждат ли разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Р България, че единствено физическо лице е наказателно отговорно, и ако отговорът е положителен, дали това представлява основен принцип на българското право?“
Министерският съвет уточни, че искането е свързано с изпълнението на препоръки за отговорността на юридическите лица, залегнали в Доклада за България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета на Съвета на Европа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL), приет на 18 май 2022 г. Целта е да се осигури съответствие с правните стандарти на Групата за финансово действие (FATF).
Припомняме, че България беше поставена в „сивия списък“ на FATF заради недостатъчни мерки, което наложи най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедурата на засилен мониторинг“. В оценителния доклад се посочва, че „няма наказателна отговорност за юридически лица, които извършват престъпление „финансиране на тероризъм“, а административните санкции срещу тях са ограничени до случаи на обогатяване от нарушението, което е трудно да бъде доказано за престъплението финансиране на тероризъм.
