Между “класическа измама през арбитражен съд” и "механизъм, по който на хората може да им бъде вменяван синтетичен дълг". Как един казус за половин милион лева повдига много въпроси и защо едно семейство иска да "предпази обществото от подобни събития"?
Тази история ви разказахме в началото на юли тази година. Несполуките сполетяват семейство Ценкови под формата на арбитражен съд. Темата обаче е с продължение - днес те вече са със запори на сметките, обжалват и разчитат на Върховния касационен съд и на разум.
Арбитражният съд служи, за да решава извънсъдебно имуществени спорове. Задължително условие това да се случи е съгласието на двете страни в спора. Арбитражното решение има същата сила като решение на държавен съд. Идеята е спорът да бъде решен по-бързо и безболезнено.
Не толкова безболезнено обаче стоят нещата в конкретния казус. Ответниците по арбитражното дело - семейство Ценкови, посочват, че арбитражната процедура се води без тяхното съгласие за участие. Арбитражното споразумение, въз основа на което спорът е приет за разглеждане от арбитъра, е подписано от свързано с ищеца лице, което разполага с пълномощно от ответниците, дадено през 2009 г., но за съвсем други цели - със сигурност не и за подписване на арбитражни споразумения.
Решение по този казус, според адвоката на ответниците, може да доведе да заграбване на имуществото на ответниците. А днес това е факт, разказва ни Т. Ценков - арбитражно решение в полза на ищеца вече е в сила, банковите сметки на майка му, леля му и чичо му са запорирани.
Ответниците говорят още за “сговор”, който е налице между “ищеца по арбитражното дело и арбитъра”. По думите им това “на практика оставя ответника в арбитражното производство без право на защита”. Към днешна дата Т. Ценков разказва как непосредствено преди обявяването на арбитражното решение, съдията си направил отвод. На нейно място дошъл друг съдия, за когото твърдят, че е пряко свързан с адвоката на ищците.
“Независимо че делото се води по правилата на БТПП (Българска Търговска Промишлена Палата), първия съдия по арбитражното дело си направи отвод по здравословни причини - според нея. Другата страна пък изкара предварителен анекс, в който те са се споразумели, че ако по някаква причина арбитърът си направи отвод, което е срещу правилата, по които се води производството - тя не може да си прави отвод, когато е обявила делото за решеване - то друг арбитър ще поеме делото, като другият арбитър е упоменат. Това е лице, което се оказа свързано с адвоката на ищците. Въпросният адвокат е синдик в дружества на съдията”, посочи Т. Ценков.
Изпълнителната сила на арбитражните решения е, че въз основа на тях могат да се издават изпълнителни листове от съдилища - тоест решенията влизат в сила. Т. Ценков недоумява и това - защо се издават такива изпълнителни листове, при положение, че арбитражните съдилища не подлежат на никаква специална регулация. И при положение, че - казва отново той - семейството му никога не се е съгласявало на процедурата. Включително разбрали напълно случайно за арбитражното дело, открили във входа на блока неподписан плик, отворили само за да знаят на кой съсед на го предадат. Към днешна дата са със запори и се борят срещу процедурата от много време. Представят си обаче съвсем реалистичен сценарии, в който не откриват писмото и един ден се събуждат със запорирани сметки, но в пълно неведение каква е причината за това.
“Градският съд издава изпълнителните листове. Градският съд следи единствено дали процесуално всичко е наред. Ако всичко е наред в процеса в арбитражния съд, изпълнителен лист се издава. В същото време в голяма част от случаите идеята на арбитражния съд е страната, срещу която е образувано производството, изобщо да не бъде уведомена и да не може да се защити. Точно това беше случаят и при нашето семейство, но по чудо ние узнахме преди да има влязло в сила решение”, казва Ценков.
Семейството към днешна дата официално дължи 560 хиляди лева, защото е осъдено в арбитражна процедура. Обжалва пред Върховния касационен съд и се надява на справедливост, на законност и на морал.
“В началото на лятото тази “институция” излезе с решение, което не е в наша полза. Говорим за около 560 хиляди лева материален интерес. След това бяха поставени запори на сметките на моята майка, на чичо ми, на леля ми. Майка ми е енергетик с 40 години стаж, чичо ми и леля ми - лекари с 40 години стаж. В момента те са със запор на работна заплата и на пенсии и лични сметки. Те получават това, което е позволено от закона - една минимална работна заплата”.
“Обжалваме пред ВКС и искрено се надяваме там да получим справедливост. Смятаме, че във ВКС има юристи, които гледат и закона, и морала. Решението срещу нас е противопоказано на всякаквиморални норми, и е незаконно”, каза още Ценков.
През 2006 г. семейство Ценкови отдават с право на строеж свой имот на строителна фирма от Благоевград. Ценкови следва да получи две къщи срещу пет за строителя. През 2008-2009 г. обаче строителят спира строителни дейности и постепенно прекратява плащане на неустойки към Ценкови. Строителят е съден за неустойки, но така и не довършва строителството. След това продава петте къщи на фирмата на подставеното лице. Къщите остават при лице, за което посочват, че е приятел на строителя, после отново се продават на други лица.
Семейството прави многократни опити да уреди взаимоотношенията със строителната компания и водят серия от съдебни спорове, но до разрешение на казуса не се стига. През 2023 г. ищецът използва пълномощни от 2008 г., за да започне арбитражна процедура.
Днес решението на арбитража е налице - семейството трябва да плати 560 хиляди лева, има много сметки под запрещение.
Ответниците обжалват пред граждански съд – Върховния касационен съд. Докато той се произнесе обаче, изпълнителното производство вече е в разгара си, вече им нанася големи вреди.
Голямата опасност обаче е, че постановяването на подобни арбитражни решения, изглежда, става практика, тенденция.
Преди седмица колегите от NOVA разказаха подобен случай. Илия Минчев от София разбира, че банковата му карта е блокирана, докато пазарува. Мъжът работи от дълги години като зъботехник и дентален лекар. След като установява, че не може да плати с картата си, той решава да отиде в банката, откъдето му казват, че сметката му е запорирана от частен съдебен изпълнител.
В нея той е имал около 270 хиляди лева, получени от продажбата на един и от двата му апартамента в столичния квартал “Бъкстон“. Получава документ, че има запор заради задължения към непозната за него фирма в размер на 600 хиляди лева.
Задължението се е появило след предварителен договор за покупка-продажба на недвижим имот. Според документът миналия октомври Илия Минчев е продал вече продадения си апартамент в „Бъкстон“ на софийска фирма, а те му платили 300 хиляди лева в брой. По документи мъжът не е предал нотариално жилището в срок и за това е бил осъден от Софийски търговски арбитражен съд.
Илия обаче разказва, че не знае коя е тази фирма и посочва, че не е подписвал предварителен договор и че документът е изфабрикуван.
“Очевидно, това е практика. Очевидно, това е тенденция. Проблемът при арбитражите е, че те не са под никаква регулация, в същото време са упълномощени до степен, че единствената следваща инстанция, пред която хората могат да жалят, е Върховният касационен съд. Това за мен е парадоксално”, смята Ценков.
“Ние успяхме да разберем, да опитаме да се защитим. Болшинството от хората обаче въобще не разбират, че такова нещо се случва с тях. Те просто получават запор на сметки, имоти, движимо и недвижимо имущество, парични потоци, на всичко. Разбират това чак след вече влязла в сила присъда. Това не може да продължава”, категоричен е той.
Илияна Маринкова
