Средната глобална температура за 2024 г. вероятно ще надмине всички досегашни рекорди, предупреди Европейската служба за климатични промени „Коперник“. Очаква се тази година да бъде и първата, в която температурите ще надхвърлят прага от 1,5°C спрямо прединдустриалния период – критичен показател за екстремни метеорологични явления.
Тази година „почти сигурно“ ще задмине 2023 г. като най-горещата в света, откакто се води статистика, обяви Европейската служба за климатичните промени „Коперник“, цитирана от световните агенции.
Данните бяха публикувани преди срещата на ООН за климата COP29, която ще се проведе следващата седмица в Азербайджан. Там страните ще търсят съгласие за значително увеличаване на финансирането за борба с изменението на климата. Очакванията обаче бяха отслабени от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ.
От януари до октомври средната глобална температура е била толкова висока, че 2024 г. със сигурност ще се превърне в най-горещата година в света – освен ако температурната аномалия през останалата част от годината не спадне почти до нула, уточняват от „Коперник“.
„Основната, фундаментална причина за рекордните температури тази година е изменението на климата“, заяви директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо пред Ройтерс. „Като цяло климатът се затопля. Затопля се на всички континенти и във всички океански басейни. Така че със сигурност ще видим тези рекорди“, добави той.
Според учените, 2024 г. може да бъде първата година, в която средната температура на планетата ще надвиши с повече от 1,5 градуса Целзий нивото от прединдустриалния период (1850–1900 г.), когато хората започват да използват изкопаеми горива в промишлеността. Основната причина за глобалното затопляне са емисиите на въглероден диоксид, отделяни при изгарянето на въглища, нефт и газ.
Климатологът Соня Сеневиратне от Федералния технологичен институт (ETH) в Цюрих заяви, че не е изненадана от рекордните температури и призова правителствата по време на COP29 да се договорят за по-строги мерки за намаляване на използването на изкопаемите горива.
„Целите, поставени с Парижкото споразумение, се оказват недостатъчни при твърде бавния напредък в действията за климата“, каза Сеневиратне.
Парижкото споразумение от 2015 г. призовава държавите да се стремят да не позволят глобалното затопляне да надхвърли 1,5 градуса Целзий, за да избегнат най-тежките последици от климатичните промени. Макар светът все още да не е преминал тази граница, „Коперник“ прогнозира, че тя ще бъде надмината около 2030 г.
Всяко дори леко повишение на температурата засилва екстремните метеорологични явления. През октомври катастрофални наводнения убиха стотици в Испания, рекордни горски пожари избухнаха в Перу, а наводнения в Бангладеш унищожиха над един милион тона ориз, което доведе до рязък ръст на цените на хранителните продукти. В САЩ ураганът „Милтън“ също бе значително по-силен заради промените в климата, причинени от човешка дейност.
Данните на „Коперник“ обхващат периода от 1940 г. досега, като се сверяват със статистиката за глобалните температури от 1850 г.
