"Голяма част от населението на България - около 50% по нашата предварителна оценка, има проблем с достъпа до чиста питейна вода. В България имаме имитация на прилагане на законодателство в областта на водоснабдяването. Даже и да има разрешително за водоползване за питейни цели, ВиК операторите нямат измервателни уреди. Контролният орган също не контролира на входа - тоест колко вода идва. Има множество неизвестни водовземания - за 1500-1600 населени места нищо не се знае".
Това каза пред ФрогНюз бившият заместник-министър на околната среда и водите Тома Белев, част от “Зелено движение”.
След като партията създаде карта на безводието в страната, говорим с Тома Белев за мащабите на това безводие, както и за причините за него.
Какво показват данните, четете в следващите редове:
Какви са мащабите на безводието в България, с оглед на различните видове безводие - изцяло спряно водоподаване, режим на водата, липса на качествена вода за питейни нужди?
Мащабите са доста големи. Събираме информация на няколко слоя и се опитваме да я поддържаме. Единият слой са населените места с режим на водоподаване. Тоест хората имат водоподаване за питейни цели, но то е ограничено във времето. Това касае както населени места, които се обслужват от ВиК оператори, така и населени места, които не се обслужват от ВиК оператор. Тях или ги обслужва общината, или никой.
Отделно поддържаме един слой с населените места, които нямат ВиК оператор в нарушение на Директивата за питейните води. Това са около 1600 места. Тепърва ги допълваме, защото част от ВиК операторите отказват да дадат информация кои населени места обслужват и кои не.
Третият слой е с населени места, които имат водоподаване, но при тях имат трайни проблеми с качеството на водата. Тоест водата не става за пиене постоянно или водата не става за пиене при определени проверки. Системата на проверки, която се извършва в момента, е следната - РЗИ правят проби на водата, когато установят, че например уранът е завишен, това не означава, че те веднага издават заповед за спиране на употребата на водата за питейни цели. Те се разпореждат съответният ВиК оператор да осигури чиста питейна вода на гражданите, но не казват можете ли да пиете от водата или не. Тази информация изобщо не достига до гражданите. След предписанията към ВиК оператора, се прави втора проверка. Самият оператор може по един или друг начин да предприеме действия. При някои типове замърсяване и влошаване качеството на водата, изчистването може да се постигне чрез технически мерки. Слагат се определени вещества, които улавят арсен или намаляват количеството на урана. Тогава това не се води нарушение.
Имаме прекалено много случаи, в които е нарушено правото на питейна вода на гражданите. Те имат право на чиста питейна вода. Всеки от българските граждани има такова право.
Но когато не се води нарушение, това не се отчита - така ли да разбираме?
Точно така. Изпратихме искания по Закона за достъп до обществена информация на РЗИ-тата, те ни отговарят, че нямат нарушения. Как нямат нарушения, като следим публикациите им и виждаме, че имат проблеми, които се повтарят трайно в определени населени места и то не една година, а няколко години подред. Те казват - ние нямаме забрана. Това е, защото не издават забрана. Това е съвсем странното, че някои РЗИ-та казват - “направили сме проба на вашата питейна вода, установили сме уран”. “Трябва да се информират гражданите”, това се случва във Facebook профила на съответното населено място. И толкова.
Имаме и много РЗИ-та, които обаче действат твърдо и навременно. Например РЗИ Хасково - те веднага издават предписания за осигуряване на водоноски, на чиста питейна вода, издават решения, с които спират използването на вода за питейни или домашни цели.
Влошаването на качеството на водата е няколко вида. Първият е водата да не може да се използва питейни цели. Вторият - не може да се използва за домашни цели. Третият - не може да се използва само от хората със здравословни проблеми, майки, кърмачки и т.н.
“Зелено движение” тепърва събираме информация и това е много трудно. Голяма част от населението на България - около 50% по нашата предварителна оценка, има проблем с достъпа до чиста питейна вода. Независимо дали това са режими в определените месеци, независимо дали е проблем с качеството на водата, независимо дали е проблем със законността на водовземането и получаването, но някъде има някакъв проблем.
Трябва да отчитаме, че по отношение на режима на водата също има проблеми. Не е решено кога обявяват режим. Имат кметове, които казват: “За какво да обявявам режим, като вода няма”. Нормата, законът и наредбите не го задължават да обявяви режим на водата - дори когато вода няма. Националната статистика отчита колко дни в годината на годишна база съответните населени места и хората са нямали вода. Има общини, в които 25% от населените места нямат вода, но не обявяват режим на водата, не влиза в статистиката.
Има и случаи, в които ВиК операторът издава предписание към съответната община да въведе режим на водата, но това не се случва. Кметът казва: “Сега да въведа, то идват избори, не мога да осигуря вода, откъде ще намеря водоноски”. А ние, събирайки информация, виждаме, че понякога режим на водата се въвежда един месец, след като ние сме получили сигнал, че там има режим на водата. Тоест има фактически режим на водата, но документално чак месец след това излиза заповед, понякога изобщо да излиза.
Казвате, че проблемът е мащабен, че около 50% - по предварителни оценки - от населението на страната няма гарантиран достъп до чиста питейна вода. Какви са причините за това?
В България имаме имитация на прилагане на законодателство в областта на водоснабдяването. Защо имитация? Защото ако отворите справките на ВиК операторите, които подават към Комисия за енергийно и водно регулиране, те казват колко населени места обслужват, колко водовземни съоръжения имат, колко са водоизточниците. Ако сравните техните данни със справките на басейновите дирекции, които дават разрешението за ползване на вода за питейни цели, разликата е три пъти.
ВиК операторът потребява, но той няма разрешително за ползване на този обект. Съответно, това количество изобщо никой не го отчита, то не се заплаща към държавата. Съответно, тъй като ВиК операторите обикновено са в лошо финансово състояние, това за тях е добре.
Даже и да имаш разрешително за водоползване за питейни цели, ВиК операторите нямат измервателни уреди. Контролният орган също не контролира на входа - тоест колко вода идва. Казват: “Мрежата е ужасна, затова няма вода, губим 70-80%”. Има множество неизвестни водовземания - за 1500-1600 населени места нищо не се знае. Не измерваш какво взимаш от природата, но твърдиш, че губиш 70% от вода - може да губиш и 90%, но когато не измерваш, не можеш да го установиш.
Доброто управление на един ВиК оператор изисква той да знае какво влиза на входа, какво влиза към потребителите в населеното място. Отделно имаме населени места, за които директори на ВиК оператори казват, че не ги допускат до къщите. Има цели села, в които няма измерателни съоръжения, а разпределението е на око. Никой не измерва водата, това е пълно безхаберие - и за МРРБ, и за МОСВ. Затова нямаме вода.
Когато няма кой да управлява водите ефективно, когато не се знае какво количество потребяваме, какво количество се заплаща, всичко си е просто една имитация на управление.
Каква за Вас е добрата форма на управление на водите?
Добрата форма на управление е първо, да знаем какво количество вода влиза. Второ, това количество да е законно, да има издадени разрешителни за водоползване, да има определени санитарно-охранителни зони. Две трети от водоизточниците нямат определени санитарно-охранителни зони, което води до намаляване на количеството и на качеството на водите.
Когато нямаш определено санитарно-охранителни зони, се секат гори. Съответно, когато сменят склопа и изнесат половината гора, тя веднага влошава възможностите си за задържане на водата. Така изворите пресъхват лятото, а там трябва да има гора, тя трябва да е стара - младата гора потребява повече вода, отколкото успява да съхрани. В най-добрия случай на 30-та година една млада гора вече има нулев ефект спрямо водата по водозадържащи и водорегулиращи функции. Ако гората е иглолистна - към 40-тата година. Във водосборите на питейните и водоизточници ни трябват стари гори, за да гарантираме какво се случва в сухи години.
В момента цялата дискусия, която се прави за кризата с водата, е една фалшива дискусия. В нея кой ли не се опитва да влезе и да се намести. Например земеделските производители - казват, че нямат вода за напояване, а това е нещо съвсем различно. Енергийните производители потребяват язовири само за енергийни цели - защото има и такива язовири. Показвам как тези язовири са празни, но от тях вода за питейни цели не отива.
Ключово е да осигурим резервни водоизточници за лоши години за всяко едно населено място. Никой вече не определя такива. Нито София, нито последното село определя резервни водоизточници. Включително общините с траен проблем, каквито са Ловеч, Плевен, които се надяват на вода от Стара планина. Те не търсят водоизточници, които са имали навремето и които са изоставили. Това е случаят и с Плевен, и с Ловеч, и с Радомир. Има общини, които никога не са се занимавали с това да осигуряват качество на водите. Има общини в Североизтока, а и в Югоизтока - по долината на Тунджа, общини с малко, разпръснато население и с кметове четвърти, пети, шести мандат, които никога не са си задавали въпроса дали са нужни резервни водоизточници. Там, където има многомандатни кметове, там има проблеми с водата - те просто са сигурни, че ще бъдат преизбрани и те не инвестират в това да се доказват.
Трябва да се определят резервни водоизточници за всяко населено място, за да може в случай на суха година, да има откъде да се вземе вода. Даже да не е най-чистата вода, поне да има за хигиенни цели. Едно е да осигуряваме вода за пиене, друго е поне за хигиенни цели - в някои населени места няма и за хигиенни цели. Там, каквато и да е било вода би свършила работа, но няма - просто защото никой не се е заел да търси резервни водоизточници, да направи един сондаж около селото. Понякога е по-изгодно за едно отдалечено населено място да бъдат направени 2-3 сондажа, които да осигуряват вода, вместо да се вози вода от 20 км, като части от нея се губят по трасето.
Инвестициите във ВиК сектора трябва да са обвързани. Общините правят инвестициите във ВиК сектора, защото ВиК операторите са с лош финансов статус. Общините не съгласуват нищо с ВиК операторите. Директори на ВиК оператори са ми казвали за случаи, в които по европейски проект е сменена цялата водоснабдителна система в селото, но никой не е обърнал внимание, че това се прави с геодезични заснемания на тръбите, за да не се получават въздушни възглавници и съответно пак да няма вода. Налагало се е цял готов, завършен, изплатен проект да се разкопава, да се смъкват нивата, за да не се получават въздушни възглавници и вода да има. Има разнобой между общината, която е длъжна да осигурява вода и е реален собственик на съоръженията, и ВиК операторите. Общината прави каквото си иска, връчва го на ВиК операторите за стопанисване. А как да го стопанисваш, след като то не доставя вода?
Интервю на Илияна Маринкова
