Тя не само че не унизява моите сънародници, а напротив – показва ги като интелигентни хора, способни на тънки чувства, пише поетът. "Скъпи приятели, прочетете това, което съм написал и до колкото можете го разпространете в сайтове и при приятели. Ще направя каквото зависи от мен да не се допусне този срамен акт – да се бойкотира и спре една прекрасна пиеса, не резил, а реклама за България," написа в своя профил поетът Недялко Йорданов.
Припомняме, че няколко политически сили се обявиха против постановката, а Съюзът на българските писатели излезе с призив срещу представлението. Самият Джон Малкович направи пресконференция по случая.
"Не обръщах сериозно внимание на това, което се случва с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, режисьор на която е световно известният Джон Малкович. Не гледах сериозно на откъслечните призиви /дори на близки хора/ да се бойкотира премиерата. Смути ме обаче, декларацията на Съюза на писателите против пиесата като антибългарска, подиграваща се с нашата нация.
Разбира се, че ще отида да гледам спектакъла на големия режисьор в нашия национален театър.
Но добре, че се погрижих да намеря самата пиеса, издадена в отделна книга през 2018 година в Университетското издателство „Свети Климент Охридски“.
Прочетох пиесата и останах поразен от инсинуациите, които се разпространяват за нея.
Това е една пиеса, която не само че не унизява моите сънародници, а напротив – показва ги като интелигентни хора, способни на тънки чувства и усещания, попаднали в една класическа ситуация в световната драматургия – любовта с всичките ѝ сложности, перипетии и обрати.
Това не са глупаците от „Криворазбраната цивилизация“, нито простакът бай Ганьо, за който ще напиша още нещо, макар че действието става горе долу по едно и също време – края на 19 век.
Самият факт, че един от най-големите световни драматурзи на всички времена е написал пиеса, в която действащите лица са шест българи Катерина, Райна, Лука, Никола, Петков, Сергиус /Саранов/ и един швейцарски офицер вече е уникален факт, който говори за световното внимание към току-що освободената ни родина, която е спечелила първата си война съвсем наскоро след освобождението си.
Ето как започва пиесата с диалог между майката Катерина и дъщерята Райна.
Катерина:
Чудесни новини! Имало е битка!
Райна:
/очите ѝ засияват/ Ах!
Катерина:
Победоносна битка! Край Сливница. Спечелена от Сергиус.
Райна:
/в радостен изблик/
Ох, майко! /изведнъж се сеща/ Татко в безопасност ли е?
Катерина:
Разбира се. Той ми изпрати новините.
Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.
Навсякъде в пиесата на Шоу, се възхваляват българските войници и офицери, макар че не това е основната тема.
Странно ми е откъде се появиха такива изцяло фалшиви и внушени от някъде писания, че авторът се е гаврел със Сръбско-българската война.
Точно обратното. Той симпатизира на своите герои военни участвали и спечелили войната.
Най-неприятната инсинуация, която явно е възмутила доста хора, които хабер си нямат от пиесата е тази, че българинът бил нечистоплътен и неграмотен.
Това е една реплика на героинята Райна, която се хвали че има библиотека, каквато никой друг няма. И една кратка дискусия трябва ли да се мият редовно ръцете.
И всичко това в една съвсем безобидна и шеговита форма от страна на Шоу, който включва в „проблема“ и своите сънародници. Който иска може да го намери единствено на страница 53 от всичките 149.
А сега нека ви цитирам прекрасния родолюбец Алеко Константинов и неговия Бай Ганьо от разказа „Бай Ганьо в банята“.
"Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
- Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!"
- А бе я попитай има ли сапун – казва ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му възторг, - я виж нозете ми на какво ся заприличали...
И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата - и без това нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най-разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което може да ти представи самата действителност...""
Или от „ Бай Ганьо на гости“:
"Яде бай Ганьо, брей, не се шегува, яде, та ушите му плющят! Всичките органи на тялото му са в движение, а зъбите, езикът и носът на първо място. Ето де съзнава човек бледността и бедността на езика! С какви думи, с какви междуметия, с какви препинателни знакове, най-сетне с какви музикални ноти е възможно да се изобразят тия мляскания, грухкания, смъркания, тракания, цъкания, смукания, които като град се сипят от бай Ганя!... Блазе на стопанките! Не всяка чехкиня ще има щастието да се наслади от таквози зрелище."
Искам да се обърна към възмутените от Бърнард Шоу.
Защо не разрушите паметника на Алеко?
И съответно паметника на Славейкови – баща и син? Нали на Петко Рачов Славейков принадлежи куплета:
„Не сме народ, не сме народ, а мърша
пак ще кажа и с това ще свърша.“
Защо не прочетете отново Алеко Константинов и развитието на бай Ганьо като политик, написани сякаш за днешния ден „Бай Ганьо прави избори“.
Ужасно съвестно ми е, че до сега безучастно съм присъствал в този изкуствено създаден проблем с постановката на уважавания от мен режисьор Джон Малкович в Народния театър.
Разбирам какво му е сега – на него и съответно на директора на театъра под заплахите от демонстрации и едва ли не нахлуване в салона по време на представлението.
Това би било международен резил за България.
Страната, която преди повече от 100 години един велик драматург прави известна по цял свят със своите симпатични и интелигентни герои.
