"Поне хората научиха кой е Бърнард Шоу. Едно име отекна". Това мнение изрази здравният икономист в Експертен клуб за икономика и политика Аркади Шарков в ефира на БНР относно снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" преди премиерата на постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович.
Патриотични организации твърдят, че пиесата на Бърнард Шоу е провокация, опетняваща името на Иван Вазов и има за цел да "осмее, принизи, окарикатури и унизи образа на българина и паметта на героите от Сръбско-българската война".
Шарков обаче вижда и позитивна страна от случилото се: "Евентуално може да се види културен подем в някаква посока в следствие на подобен тип действия".
А на въпроса защо точно сега се случва това, след като пиесата не се играе за първи път в България, той отбеляза: "Защото няма друга обединяваща по-крайно дясното тема. Нито маските, нито войната в Украйна вече е толкова ключова тема, по едно време се завихриха протести във връзка с Израел – Палестина, които също не можаха да активират някакъв тип обществено негодувание. Сега се насочваме към културата и това, което е по-лесно. Постигнат е негативният ефект, както и позитивният за тях – чисто и просто е пиарски ефект".
Здравният икономист разказа за семинар, чийто акцент са иновативните терапии за социално-значими заболявания. Според него в последните години има успех по отношение на достъпността на тези терапии. Той е категоричен, че всички терапии трябва да имат широк достъп.
"Към момента достъпът е сравнително добър, но всяка следваща година бюджетът на НЗОК за лекарства свършва на по-ранна дата. Тази година той свърши на 13 септември, като останалата част от годината се покрива от отстъпките, които фармацевтичните компании изплащат на НЗОК. Средномесечният бюджет на НЗОК за 2024 г., ако го изчислим по този начин, е близо 70 млн. лв. по-нисък от общата стойност на отчитаните от аптеки и болници лекарства. Подобен акцент трябва да се постави, за да може в последствие, когато се кове бюджетът, Министерството на финансите да вземе предвид тези притеснения на пациентите, както и на индустрията".
Специалистът подчерта, че когато се касае за здравеопазване, не трябва да се мисли само от днес за утре, а трябва да се мисли за 20-30-50 години напред. Населението застарява, което все повече ще натегне и данъчно-осигурителните системи, напомни той.
"Има един зловреден кръговрат, който ако не бъде адресиран достатъчно рано, в последствие рефлектира години по-напред в негативни тенденции за цялото общество", алармира експертът.
Според него устойчивото увеличение поне от 15% на бюджетните средства, отделяни за здравеопазване, в това число и за лекарства, трябва да се случи. Тук трябва да има подготовка за много по-усложняваща се демографска и социална обстановка, каза още Шарков.
