От една седмица не съм се къпала, а тази сутрин дори не съм си измила лицето. Нямаме вода! Така е от месеци! Как се живее така? Това не са реплики от пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, поставена от Джон Малкович в Народния театър, а от сутрешен репортаж в Плевенско, в който жена се моли на властта и политиците да направят нещо, за да спре ада на сухите чешми. Няма обаче подкрепа на протестите за насъщната вода.
Незасегнатите от безводието българи си траят. Ще му мислят, когато пресъхне и техния кран, а тоалетните усмърдят блокове и министерства...
А Бай Ганьо е зает с по-важни неща. След като някога уби Щастливеца, сега е вдигнал мерника на Бърнард Шоу. И действа мащабно: изпраща байганьовци да щурмуват Народния театър, както на същия ден преди 107 години сива шинелена тълпа щурмува Зимния дворец. Тогава нападателите трошат всичко, пикаят в скъпоценни вази, разграбват сервизи, гърнета и палят огън с безценни картини. Вандалският акт нарекоха велика октомврийска революция. По същият модел едни хора искаха да превземат Народния и да обявят диктатура на пролетариата.
Нито са чели, нито са гледали въпросната пиеса, но са против нея. Не ги интересува дори, че омразният за тях Шоу се е срещал с кумира на много от тях - Сталин, когото по-късно хвали и говори ласкаво за комунистическия СССР. Във Великобритания обаче драматургът не е забранен или линчуван заради това, че одобрява режим, който избива милиони руснаци.
Но ние, ние накъде сме поели? Заслепени ли сме от омраза и страх, забравихме ли накъде сме тръгнали? Това ли е посоката към желания цивилизован свят?
Някои живеят от нашия страх да се изправим срещу злото, което се кипри с патриотични плакати и вее български знамена. От креслявците ли се боим? От агитки, готови на всичко заради стотина лева и няколко грама дрога? Каква е тази скрита зависимост, която ни дърпа към примитивизма с железни вериги. Докога ще сме оковани? Какво стана с поривите ни за свобода2
Лумпениадата не е любов към Родината. Нито революция. Едва ли ще го разберете. Лумпениадата е инструмент на подлостта и най-тъмните сили в политиката.
Позорно е, че тон за крясъците и ритниците срещу Бърнард Шоу и Джон Малкович дадоха членове на съюза на българските писатели (колко от тях са писатели е друг въпрос…).
Но какво да очакваме от „съюз“, който преди години заклейми Георги Марков, заклейми и Александър Солженицин. Който така и не призна Пеньо Пенев, защото поетът нарече членовете на същия съюз „плъхове, заменили с високите звания разума…“.
Днес на мушката е Бърнард Шоу и неговата пиеса „Оръжията и човекът“.
Кой е следващият?
Някакъв морално, естетически и политически осакатен индивид заяви по бТВ, че Алеко Константинов описал бай Ганьо добронамерено, а Шоу описал българите злонамерено. Сигурно заради това Ганьо уби „добронамерено“ своя създател през 1897 година, вероятно не разбрал алековия хумор…
Половината българи са гледали „Черна котка, бял котарак“ на Костурица, в който българи, по-точно наш роден митничар бе показан в най-уродлив за човешкия род вид. Смяхме се и бяхме доволни, че поне сръбски режисьор показва това, което наши кинаджии си позволиха много по-късно.
Няма да давам примери с „История на Франция“ и „Джуджето“ на Сан Антонио, нито с британския сериал „Злостър – Черното влечуго“ - не сме дорасли до иронията и сарказма в тях.
Очаквам всеки момент забрана да слушаме Чайковски и да четем стиховете на Есенин, защото путинската пропаганда ги обяви за гейове и джендъри.
Хайде, бе, мачовци нещастни, вдигайте се срещу тези гении. Изгорете и Артюр Рембо, идиоти нещастни.
Нашите „величави патриоти“ са жалко копие на истинските фашисти. Дори това не могат. Защото са интелектуални инвалиди, които вдигат шум по команда, а част от тях заради пари или дрога. Ако получат твърд отпор, ще се разбягат като пилци, защото са негодници и страхливци. Показват мускули само когато са в агрегатно състояние на тълпа. А това, че български полицаи им симпатизират и дори охраняват, доказва, колко болно е обществото ни.
Опасно е, когато част от българите се гневят на чужди автори, защото са показали неприятни черти от нашия бит и история. В същото време преглъщаме, когато това правят наши писатели и историци. Например Захари Стоянов и Димитър Страшимиров, които описват грозни сцени, изпълнени с предателство, садизъм и цинизъм по време на Априлското въстание. В тях българската лошотия достига невиждани "висоти". Става дума за възмутена маса от "нехранимайковците" тръгнали срещу "властта". И народът се разправя зловещо с "тия хаймани", като първо ги обругава и бие, после заключва в мазета, а накрая ги предава на заптиетата.
Преживели сме всякаква мътилка, дори когато е смесена с кръвта на неразбрани светли умове. Ще преживеем и фашизираните байганьовци. Това го има по пътя. Важното е да се ваксинираме срещу симптомите на „кафява чума“ навреме, преди да е плъзнала навсякъде.
Огнян Стефанов
П.П. Бърнард Шоу бил вегетарианец и спортувал активно. Той е един от първите сърфисти, който влизал на дъската в морето дори на 75-годишна възрост. Похвалил се дори пред Сталин, който казал, че това е добра идея за спорта в СССР, но в Съветския съюз предпочитали зимните дисциплини. Дали диктаторът е имал предвид сибиските лагери, където "калявайки" се умират близо 40 милиона души?...
