На 9 ноември се навършват 35 години от падането на Берлинската стена, символ на разделението на Германия и Студената война. Докато светът празнува историческото обединение, нови „стени“ изникват в Европа, като Полша укрепва границата си с Беларус и редица държави въвеждат проверки, предизвиквайки дебат за миграцията и свободата на движение.
Берлинската стена, която разделяше Източна и Западна Германия, стоя 28 години, преди да бъде съборена през 1989 г. Изградена на 13 август 1961 г. от източногерманския режим, тя разделяше социалистическата Германска демократична република (ГДР) от капиталистическа Западна Германия. Стената, дълга 155 км, с 302 вишки и 45 000 бетонни блока, преминаваше през Берлин и останалата част на Германия, блокирайки последната дупка в границата между Изтока и Запада. След 28 години на съществуване, когато стената падна на 9 ноември 1989 г., тя символизира първата стъпка към германското обединение и започването на края на комунизма в Централна и Източна Европа. Събитията, които последваха, също доведоха до падането на Желязната завеса, разделяща Съветския съюз и Запада по време на Студената война.
Берлинската стена, снимка БГНЕС
Малко по-малко от три десетилетия след разрушаването на стената, на 9 ноември 1989 г., падането ѝ е не само символ на политическо обединение, но и на физическо разрушаване на разделението. Берлинчани преминаваха през дупки в бетона, за да достигнат до другата страна, а Желязната завеса, разделяща Съветския съюз от Запада, беше окончателно разрушена. Но за някои този ден не е повод за празнуване. Руският президент Владимир Путин нарича разпадането на Съветския съюз „най-голямата травма и трагедия в руската история“. Според изследователя Лаура Ворш, идеологията на Путин предвижда възстановяване на разделението, тъй като той разглежда това като част от съществуването на Русия и Съветския съюз.
През последните години Европа отново започва да изправя нови стени, като на 13 август 1961 г., когато Източна Германия затваря границите си. Тези нови стени са свързани със съвременните опасения за миграцията и безопасността. Полша, например, укрепва границата си с Беларус, за да се справи с потока на нелегални мигранти, които, според Варшава, се използват от Беларус и Москва за дестабилизация на Запада. Въпреки че много от тези нови стени са физически бариери, те също така са символи на икономическо и военно влияние върху хората. Ворш подчертава, че тези действия са хуманитарна катастрофа за мигрантите, които са блокирани в горите без храна, инфраструктура или помощ.
Тази година в Берлин ще бъде отбелязан 35-годишният юбилей от падането на стената със слогана „отстоявайте свободата“. Въпреки това, с оглед на новите гранични проверки в Германия, Австрия, Полша, Чехия и Швейцария, Ворш отбелязва, че тези действия подкопават свободата на движение в Европейския съюз. На срещата на европейските лидери през октомври миграцията беше основната тема, като няколко държави предложиха създаването на т.нар. „връщащи хъбове“, които ще обработват мигранти извън ЕС.
Берлинската стена остава символ на разделението и на напрежението между различни идеологии. Днес част от нея, като East Side Gallery, продължава да привлича хиляди туристи, които я разглеждат като паметник на свободата. Но, за съжаление, Европа отново се изправя пред нови разделения, които предизвикват въпроси за съвременната политика и бъдещето на свободното движение.
Превод и редакция:ФрогНюз
Източници: Associated Press и Euronews
