Днес ще ви казват как миналото няма значение. Как няма промяна, как демокрацията и свободния пазар са провал. Ще ви лъжат, че едно време е имало морал и е нямало престъпност. Че е имало достойнство и взаимно уважение.
Само, че не е точно така. Промяната се случва, бавно и постепенно. Там където народът не е решителен, действа времето. Мнозина червени вече отидоха от правилната страна на почвата. Ще ги последват и останалите. Те се постараха да отровят демокрацията, но макар и сломена, тя живее.
Българинът избира, включително и да не избира, но дори и този простичък избор не е съществувал преди 1989-та. Българинът вече има политически и социални идеи в разни части на политическия спектър. Може да са простовати и не особено консистентни, но ги има и се развиват. Преди не ги е имало или са живеели заключени в съзнанието, подтиснати от страх.
Свободният пазар не се е провалил. Въпреки че политиците от БКП които и сега ни управляват, не спряха да вредят и крадат, народът ни днес е 3 пъти по-богат, отколкото в НРБ. Всичко това дължим само на себе си, не на тях, нищо че те най-много се бият в гърдите колко са успешни. Ако не бяха те обаче, днес щяхме да сме десеторно по-богати, отколкото при НРБ.
Какъв ли морал има в общество, където в "зрелия социализъм" се правят по над 100 000 аборта в една година? Какъв ред и справедливост има в общество с огромна битова престъпност, много повече убийства от днес и толкова катастрофи но при 10 пъти по-малко автомобили по пътищата и по 300-400 загинали в трудови злополуки на година?
Каква доблест и чест имало в общество на доносници, ятаци и готованци? Честта е била индивидуално, а не обществено качество, достойнството се е случвало тайно, като в революционен комитет на Левски, а не по улиците.
Културата, изкуството и науката са били казионни и поръчкови. Да, съществували са шедьоври, но те се случвали въпреки, а не благодарение на НРБ.
Днес България е свободна. Тя ще бъде такава, каквато сами си я направим. Политиците трябва да се страхуват от народа, а не народът от политиците. Това зависи само от нас. Преходът продължава, а краят му ще дойде тогава, когато ние като народ решим най-сетне да заживеем в нормална държава. Гласовете на червените демони не спират да ни мамят, докато крачим през пустинята, но ние не бива да се колебаем, не бива да спираме. Защото да останеш на едно място в пустинята на Прехода е равнозначно на смърт.
Честит 10-ти ноември!
Д-р Александър Стоянов, историк, специалист по военна история и член на Българска Академия на Науките, Facebook
