В. „24 часа" публикува в броя си от сряда много интересно интервю на австрийския в. „Дер Щандарт" с българския министър на културата Стефан Данаилов. В него той говори за мутрите, които вече са на „светло" и въртят бял бизнес.
Говори и за бизнеса, който вече посяга към политиката. Майор Деянов с присъщото си чувство за хумор обяснява как Бойко Борисов и едно кафе да премести от ляво на дясно това вече се превръща в новина. Чрез шеги и закачки големият актьор успява да обясни сериозните неща в родната политика.
Във Frognews.bg бдителна редакторка, „поназнайваща" немски език от многогодишното си обучение в родината на Гьоте, набързо преведе същото интервю още във вторник предиобед. След което го качихме на сайта. Голямо бе учудването ни, когато на следващия ден прочетохме версията на „часовете" и установихме, че колежката с немски там не само е учила на същото място, където и нашият кадър, но е много вероятно да са живяли през всичките тези години в една стая и да са си общували единствено на езика на Шилер. Поразително! В двата превода има различни три букви и три думи, променени вероятно от кумова срама. Всичко останало е еднакво! Каква ковачница на кадри е Германия, а?! Два превода, различни редактори и надредактори (във Frognews.bg няма такива), зам.-главни редактори и пр., а крайните продукти си приличат като две капки вода. Нашето момиче и без бой си призна, че при превода на някои словосъчетания е ползвала и фантазията си, за да побългари звученето. Като например при поговорката "Той нека ме плюе, мен дъжд ме вали!". Или пък решението да се остави на латиница нищо незначещата за австрийците нашенска дума mutri в заглавието?! Е да, ама и на някой от „часовете" му хрумнало същото нещо. Неизбродими са хрумванията на човешкия мозък, особено когато е притеснен с времето...
Впрочем можеше спокойно да се процедира като колегите от в. "Стандарт", например, които хем са си "копнали" интервюто за своите читатели, хем джентълменски са се позовали и на авторката, и на медията, която първа го е публикувала на сайта си. Чиста работа!
За нас е чест издания като в. „24 часа" или в. "Стандарт" с близо 130-150 журналисти и редактори, да ползва наши неща. Говоря сериозно, това е признание за труда на десетината човечета, които списват сайта, а си е и чиста реклама. Когато ни цитират, разбира се или ни посочват като източник. Знам, че сме мъничка медия с няколко хиляди читатели, но знам също, че досега не сме си позволявали подобно нещо. Не че не сме пиратствали и не сме ползваме наготово някой готин текст, но съобщаваме откъде сме го взели. Преди дни стана недоразумение и качихме на нашия сайт материал, който авторът дал първо на друго издание. Стана малко конфузно, но се извинихме, написахме уточнение, че сме сгрешили и той ни прости. Големите обикновено гледат отвисоко на подобни неща. Все едно българският президент да каже, че американският е ползвал негова реч. Ега ти смешката, кой ще повярва на такова нещо! Та и нашето сега е нещо като все едно кметът на Пордим да казва, че Бойко Борисов нещо не е много прав... Чак на мен ми звучи нахално и като заяждане. Чудо голямо станало... Някои дори ще ме упрекнат: „Яде до вчера хляб от този вестник, а сега се правиш на интересен". Те може да мислят, че са прави, но аз не съм съгласен с тях. Кефи ме мисълта, че тези, които мислят като мен, са повече. Готов съм да се басирам. Защото времената се променят. Лека полека, но се променят...
Огнян Стефанов
