Младата Розара е неопитна и незряла, но изпълнена с решимост. Изпратена е в малкия град Дитрум, за да разреши проблем от магическо естество. Ако се провали, ще бъде прокудена от Кръга на лунната светлина и връзката й с магията ще бъде прекъсната.
Изпитанието, за което се е готвила, се превръща в начало на безмилостно преследване, в
което някои се борят за власт, а други за оцеляването си. Предателства, кръв, приятелства
и една нова любов бележат пътя й.
Издържан в най-добрите традиции на жанра, романът „Изпитанието на Розара“ ще
допадне на читателите с вълнуващия си, ненатрапчив стил, с умело създадените герои,
които „омагьосват" със своите копнежи, стремежи, любови, триумфи и провали,
приключения и вълнуващи съдби и живеят в свят, изпълнен с въображение и разказан с
красив български език.
За автора:
Никола Чалъков е роден в София през 1981 г. Завършил е висше образование в Нов
български университет – английска и френска филология; магистър по американистика и
британистика. Магистър по национална сигурност от Академията на МВР. Превежда
професионално от английски и френски език. Като писател неговите творчески интереси
са фокусирани върху фентъзи прозата. Чалъков е автор на два романа – „Железният
скиптър“ (2000) и „Изпитанието на Розара“, и на сборник с разкази „Кръгът на лунната
светлина“. През 2021 г. авторът е номиниран за наградата на Националния литературен
конкурс „Албена 2021“ за разказа „Магическа дарба“. През 2024 г. романът „Изпитанието
на Розара“ е преведен на английски език от автора и публикуван в САЩ под заглавие
„Rozara’s Trial“ от Издателство Of Metal and Magic Publishing (САЩ).
Откъс от романа
Съдържателят тромаво се качи по стълбите към втория етаж на хана. Внимаваше да не разсипе големия дървен поднос. Потеше се обилно, опитвайки се по-бързо да стигне до стаята в дъното на коридора. Момчето, което метеше пода, се дръпна встрани, по-далеч от навъсения му поглед.
– Остави метлата и подръж това! Да не го изпуснеш!
Момчето хвана подноса доста по-уверено от него и го последва до вратата. Съдържателят приглади няколкото косъма на плешивата си глава и леко почука. След като отвътре звънък женски глас го подкани да влезе, той отвори и още от прага се поклони.
– Ваши сиятелства, обядът ви!
Стаята беше голяма и ъглова, с прозорци към кръстопътя. В единия край имаше голямо легло с балдахин, а в средата, под полилей от еленови рога, бе сложена квадратна маса с четири стола. Съдържателят махна на слугата, който занесе подноса и го остави между двете жени, които седяха една срещу друга на масата.
– За мен винаги е чест, когато матриархът на Кръга ни гостува, макар и да е за кратко. Надявам се, че стаята ви харесва. Леглото е най-хубавото, което имаме. Има ли нещо друго, което...
– Не сега – Силтия вече бе насочила вниманието си към ястията. – Оставете ни.
Жената срещу нея оправяше панделките по ръкава на оранжевата си рокля. Момчето се загледа в младото й лице с квадратна брадичка, тънки вежди и големи кафяви очи, които се обърнаха към него. Той се смути и се дръпна назад, а магьосницата с видимо задоволство намести последната панделка.
– Не се колебайте да ме повикате, ако желаете нещо – съдържателят излезе заднишком, последван от младия си помощник, който погледна за последно към двете жени, преди да затвори вратата.
– Тук виното винаги е по-хубаво от храната – каза Силтия, пълнейки чашата си. – От коя ли реколта е този път?
– Не знам.
Силтия се хранеше без да бърза. Гледаше магьосницата срещу себе си и се любуваше на стройната й фигура.
– Не си ги гладна, Мел?
– Нямам апетит.
– Рядко си толкова мълчалива – Силтия отпи с наслада малко вино. – Какво те мъчи?
– Знаеш какво. Не мисля, че трябваше да изпращаме послушничките навън точно сега.
– Все някога трябва сами да се изправят срещу елементите. Не можем вечно да ги държим зад стените на замъците.
Мел стана и отиде до прозореца. Загледа се навън в яркия слънчев ден. По пътя каруца с бъчви бавно се разминаваше с ратай, повел няколко крави. Магьосницата се извърна към Силтия, която я гледаше с чаша в ръка.
– Тревожа се за тях. Беа, Розара, Феола и всички останали... Дали ще ги видя отново?
– Ако сме ги подготвили добре, ще ги видим – Силтия продължи обяда си. – Имам вяра в способностите им.
– Толкова си спокойна, че чак е дразнещо!
– Трябва да съм спокойна, нали съм матриарх! Случиха се множество необичайни инциденти и просто трябваше да изпратим момичетата. Но ако това ще те успокои, наистина мисля, че задачите са по силите им.
– Надявам се. Имаме нужда от свежа кръв.
– Сега насочи съзнанието си към това, за което отиваме в Цетолия. Трябваш ми съсредоточена!
– Съсредоточена съм.
Магьосницата се върна на масата и отчупи къшей топъл хляб. Силтия довърши обяда си, а Мел седеше срещу нея и чакаше, пиейки вода от стъклена чаша. Отвън се чуваше онова, което се чува край всеки крайпътен хан – цвилене на коне, преминаващи каруци и карети, разговори на висок глас.
Силтия стана и се протегна пред прозореца. Слънчевите лъчи огряха дантелената й рокля в бяло и зелено, а пръстенът й проблесна в синьо.
– Е, достатъчно стояхме тук – каза тя. – Да тръгваме.
– Ще им кажа да приготвят каретата.
Мел излезе от стаята и тръгна към стълбите, придържайки с ръце полите на роклята си, която в сумрачния коридор изглеждаше като бурен пламък. Още на първото стъпало я пресрещна пажът им, който се качваше тичешком нагоре. Носеше черна туника със сребърна луна на раменете.
– Точно отивах при вас – каза тя. – Случило ли се е нещо?
– Писмо за нейно сиятелство – мъжът й подаде малко парче хартия, старателно запечатано с восък.
– Кой го донесе?
–Конник, който очевидно знаеше по кой път сме тръгнали.
– Къде е той сега?
– Много бързаше да си тръгне. И не каза кой го праща – пажът изпревари следващия й въпрос.
– Мразя, когато правят така – Мел разгледа писмото, но не видя да носи герб. – Аз ще го занеса. Вие с кочияша веднага пригответе каретата!
Тя бързо се върна при Силтия и я завари да сресва дългата си коса, седнала на леглото. Мел още от прага й показа какво носи.
– Поредното анонимно писмо. Донесли са го току-що.
Силтия остави четката за коса със седефена дръжка и протегна ръка. Мел й подаде хартията и тя я огледа от двете страни. Счупи восъка и разгърна писмото. Прочете няколкото изречения на един дъх и прехапа устна.
– Трегор е бил арестуван – Силтия смачка хартията в юмрук. – Обвинен е в заговор срещу крал Рокус.
– Заговор? Знам, че го подозираше в нещо, но...
– Тук пише, че Трегор нарочно бил причинил множество магически катаклизми с помощта на негови поддръжници от Ордена и Кръга – матриархът отиде до прозореца и опря чело на стъклото. – Кралят наредил и те да бъдат арестувани.
– Това е абсурдно! Никой досега не е арестувал магьосници!
– А накрая нашият анонимен съюзник ме предупреждава, че кралските вестоносци ме търсят и не бива да се връщам в Адарна!
– Какво? – Мел отиде до нея и я хвана за ръка. – Не разбирам.
– Аз също. Подобен заговор е точно обратното на това, което очаквах от Трегор! А и дали е способен да го извърши?
– Е, той е умел магьосник.
– Не е чак толкова умел. От дълго време си губеше времето с дреболии. В интригите и заговорите е още по-слаб, повярвай ми!
– А онези, които му били помагали?
– Мислиш ли, че някоя от нас би застрашила този свят и би използвала магия, за да причини хаос? Аз не!
– Сигурна съм, че си права – Мел я погледна в очите. – Същото се отнася и за Ордена.
– Да, мъжете винаги са по-алчни за знания и власт, но и те като нас пазят хармонията между измеренията.
– Освен Трегор, в писмото пише ли имената на останалите? И защо да не се връщаш в Адарна?
– Няма нищо повече. Не можем да ги предупредим, защото не знаем кои са. А нима трябва всички да бягаме, все едно сме сторили нещо против реда във Вселената?
Силтия потри писмото между дланите си и го превърна в прах.
– Кой ни предупреждава? – попита Мел. – Барик?
– Не мисля. И това е странното, би трябвало да е Барик, обикновено е винаги той. Но не мисля, че го е писал магьосник.
– Ти и Барик сте доста близки и...
– Това беше отдавна, знаеш – прекъсна я Силтия. – Сега е само спомен.
– Щом казваш – Мел сви рамене, опитвайки да избегне гневния й поглед. – Какво ще правим?
– Вярвам, че този, който ни е изпратил това, иска да ни помогне. Но знаеш ли какво – Силтия размаха пръст, – причината за всичко е някъде в Адарна и точно там трябва да отида!
– А ако и теб изкарат заговорница? Какво ще прави Кръгът без теб?! По-добре да отидем надалеч и оттам да вразумим Рокус.
– Рокус твърде рано стана крал на Тирилия. Той е млад и импулсивен. Трябва да съм там, до него, за да имам някакво влияние. Сега това е особено важно!
– Силтия, недей! – Мел я хвана за рамото. – Да отидем в Цетолия и да повикаме там всички магьоснички, които са в Тирилия.
Силтия поклати глава и я прегърна за миг, преди да се отдръпне.
– Ти отиди в Цетолия. Търговската лига има нужда от помощ и Кръгът на лунната светлина ще се отзове както винаги. А аз тръгвам към Адарна още сега.
– Решила си? – магьосницата се отпусна безсилно на стола.
– Така най-добре ще помогна на всички, нарочени за заговорници. Един матриарх не бяга от проблемите, за добро или за лошо – лицето й се беше изопнало от мрачна увереност. – Само едно ме тревожи... В последно време магическите инциденти са необичайно много. Затова изпратихме и послушничките.
– Така е – Мел вдигна глава. – Трябва да има някаква взаимна връзка между тези катаклизми.
– Ако Трегор е невинен, тогава кой стои зад тях? – двете се спогледаха.
