Знаем, че е там, но не го виждаме. Когато застудее обаче, това се променя. Наричат го „невидимият убиец“. Заради него продължителността на живота е по-кратка, а детската смъртност — по-висока.
„Все едно да сме в аквариум, а ние да сме рибки, които обсъждат колко е важно водата да е чиста. Ние сме в тази среда постоянно. Дишаме средно по 16 пъти в минута, докато ядем и пием вода много по-рядко. Фините прахови частици са толкова малки, че проникват в белия дроб и оттам — във всички органи и системи на тялото“, казва Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“.
Миналата година нискоемисионната зона така и не заработи. Глобени нямаше, но нарушители не липсваха — около 700-800 на ден. Тази година общината прави втори опит, като забраната ще важи не само за автомобили с първа, но и с втора еко категория. От общината планират да закупят и дрон за следене на нарушителите, но има и други пропуски.
Липсват достатъчно станции за измерване на чистотата на въздуха — те са само пет, от които само една измерва фините прахови частици. Според данни на специалисти 12 хиляди души губят живота си вследствие на мръсния въздух. През последните два месеца екоинспекцията в Русе е отчела девет дни с превишение на нормите за фини прахови частици. Очаква се тези дни да зачестят с падането на температурите, тъй като много хора избират отопление с твърдо гориво.
Въздухът, който дишаме ежедневно, се превръща в тих, но смъртоносен враг в България. Със замърсяване, което често надвишава европейските стандарти, страната се нарежда сред държавите с най-големи проблеми в качеството на въздуха.
Зимната заплаха и бедните опции за отопление
Масовото използване на дърва и въглища за отопление по българските домакинства е повече от обикновен навик – това е единствена възможност за много хора. Но този избор е зловреден не само за тези, които го правят, а и за техните съседи и семейства.
“Вместо това хората в най-населения град в България продължават да дишат коктейл от замърсители от битовото отопление на дърва и въглища и от транспорта. Продължаващото бездействие ни коства загуба на човешки животи ежедневно, показват научните доклади”, казват За Земята.
Жертви на въздуха: по 11 000 души на година
Според Световната здравна организация в България всяка година над 11,000 души умират заради мръсния въздух. Това е епидемия от смърт и болести, която остава игнорирана, макар да е пряко свързана с редица сериозни заболявания – сърдечно-съдови, респираторни, а дори и онкологични. За децата рискът е още по-сериозен: детските организми са много по-уязвими към вредни вещества, а дишането на замърсен въздух може да доведе до трайни увреждания на развиващите се дробове и сърце.
София, Стара Загора, Враца – всички тези градове се намират под постоянна обсада на мръсен въздух. Задушливият смог се прокрадва във всяка уличка, във всеки дом, създавайки условия за хронични заболявания у жителите. Столицата е първенец по замърсяване, където над 25% от фините частици се дължат на непречистени улици, строителни дейности и тежък трафик. „В България се случва една от най-големите здравни кризи в Европа,“ заявяват експерти от екологичната мрежа „За Земята“
„Нулеви“ мерки и недостатъчен контрол
Решенията за мониторинг и контрол на въздуха в България често са „на хартия“. В много градове, измервателните станции за въздуха се разполагат в по-зелени и слабо натоварени райони, което значително изкривява данните. Така реалното замърсяване на въздуха остава „невидимо“ за институциите. Въпреки уверенията на Министерството на околната среда, разположението на тези станции е обект на сериозни критики и недоволство
Цената на бездействието: Губим почти 30% от БВП заради мръсния въздух
Според изчисления, замърсеният въздух „изяжда“ почти 30% от брутния вътрешен продукт на страната, като натоварва здравната система и намалява продуктивността на населението. Лошото качество на въздуха има скрит, но мощен ефект върху икономиката – от загубени работни дни до нарастващи разходи за лечение на хронични заболявания. „Това е невидим удар по здравето на нацията и по икономическата ѝ устойчивост,“ заявяват няки експерти.
Какво следва?
Мръсният въздух е все по-належаща тема в Европа, но в България промяната изглежда далечна и трудна. Докато държавата не наложи по-строги мерки срещу замърсяването и не поеме ясна отговорност за този „убиец без лице“, българите ще продължат да дишат опасни за живота си частици.
По материла работи: Бояна Маркова
